2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 23.01. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4354 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. В. срещу решение № 642/03.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3043/2012 г. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение от 01.06.2012 г. по гр. дело № 349/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. А. В., А. Г. С.-В. и [фирма], искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 94, т. ІІІ, дело № 450/2006 г. на нотариус Л. С. с рег. № 527, поради противоречие със закона, липса на съгласие и липса на предписаната от закона форма, и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за ипотека, обективиран в .. поради противоречие със закона.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроса: 1) следва ли съдът да уважи предявения иск за нищожност на договор за продажба на недвижим имот, без да е доказано при условията на главно и пълно доказване личното явяване на продавача пред нотариуса за подписване на нотариалния акт; и 2) необходимо ли е явяването – лично или чрез пълномощник на страните по сделката при нейното нотариално удостоверяване, ако проектът за нотариален акт е подписан предварително от тях. К. навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези два правни въпроса в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 65/18.02.2011 г. по гр. дело № 652/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК), решение № 2595/02.12.1976 г. по гр. дело № 2176/1976 г. на І-во гр. отд. на ВС и решение № 39/20.01.1999 г. по гр. дело № 841/1998 г. на V-то гр. отд. на ВКС (последните две – постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г.).
Ответниците А. А. В. и [фирма] в отговорите си излагат становища и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба; ответницата А. Г. С.-В. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
За да постанови решението си в обжалваната му част, въззивният съд е приел следното: Въз основа на категоричните изводи за автентичност на подписа на жалбоподателя в процесния нотариален акт за продажба, направени от вещите лица в неоспорените заключения на първоначалната и допълнителната съдебно-графологични експертизи по делото, съдът е приел за неоснователен иска за нищожност на процесния договор за продажба поради липса на съгласие. Искът за нищожност на процесния договор за продажба поради противоречие със закона е намерен за неоснователен по съображения, че документите – декларациите за липса на публични задължения и за гражданство и гражданско състояние, които следва да бъдат подписани от продавача-касатор (което също е установено с категоричните заключения на съдебно-графологичните експертизи по делото), за да бъде изповядана сделката пред нотариуса, не са част от фактическия състав на сделката и не обуславят правното й действие, поради което във връзка с тях не може да се поставя въпроса за нейната недействителност. На следващо място въззивният съд е приел, че е обвързан от материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване от нотариуса в процесния нотариален акт за продажба, че страните по договора са се явили лично пред него и той е проверил тяхната самоличност и е преценил тяхната дееспособност. След изключително обстоен анализ на събраните по делото свидетелски показания, писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, и при подробно мотивирани съображения защо кредитира част от тези доказателства и не дава вяра на други от тях, апелативният съд е приел за установено и че жалбоподателят-ищец се е явил лично пред нотариус Л. С. за подписването на процесния нотариален акт за продажба, поради което обективираната в него процесна сделка не страда и от твърдяния порок във формата й. С оглед на това искът за нищожност на процесния договор за продажба и на това основание е намерен за неоснователен. Обусловеният иск за прогласяване нищожност на процесния договор за ипотека поради противоречие със закона е приет за неоснователен, по съображения, че длъжниците – ответниците Васеви са били собственици на процесния имот към момента на учредяване на ипотеката – придобили са собствеността върху него въз основа на валидния процесен договор за продажба.
При горните мотиви към обжалваната част от въззивното решение, и двата изведени от касатора правни въпроса не са обуславящи изводите на апелативния съд за неоснователност на предявените по делото искове за нищожност и не са от значение за изхода на правния спор между страните, поради което и двата въпроса не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият правен въпрос – така, както е изведен и формулиран от жалбоподателя, би бил от значение за правния спор по делото, ако въззивният съд беше приел за недоказано по делото явяването на касатора-ищец пред нотариуса за подписването на процесния нотариален акт за продажба, но въпреки това беше отхвърлил като неоснователен иска за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД (поради липса на предписаната от закона форма). Именно такава хипотеза е разгледана в посоченото и представено от жалбоподателя решение № 65/18.02.2011 г. по гр. дело № 652/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая обаче такава хипотеза не е налице. Както вече беше посочено, въззивният съд е приел, не само, че е обвързан от материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване от нотариуса в процесния нотариален акт, че страните по договора са се явили лично пред него, което не е опровергано по делото (което е и в пълно съответствие с трайно установената практика на съдилищата, включително и на ВКС), а и – след подробен анализ на останалите доказателства по делото, и – че е доказано по делото (и то – при условията на главно и пълно доказване), че жалбоподателят-ищец се е явил лично пред нотариус Л. С. за подписването на процесния нотариален акт за продажба. Несъгласието на касатора с този решаващ извод на апелативния съд не представлява основание за допускане на касационното обжалване – то би могло да обуслови наличие на наведените с касационната жалба касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Последните обаче, които са различни от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 от ГПК – те биха могли да се разгледат само в производство по чл. 290 от ГПК, ако беше налице основание за допускане на касационното обжалване.
Вторият изведен от касатора правен въпрос по никакъв начин не е въвеждан в предмета на делото – никоя от страните по него не е твърдяла, проектът за процесния нотариален акт за продажба да е бил подписан предварително от тях – преди изповядването на сделката от нотариуса. Поради това и този втори въпрос изобщо не е обсъждан и разрешаван от въззивния съд в обжалваното решение, респ. – също не е от значение за изхода на правния спор по делото.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общи основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 642/03.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3043/2012 г. на Софийския апелативен съд – в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по делото искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 94, т. ІІІ, дело № 450/2006 г. на нотариус Л. С. с рег. № 527, поради противоречие със закона, липса на съгласие и липса на предписаната от закона форма, и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за ипотека, обективиран в . поради противоречие със закона.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.