О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 24.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 382 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на “П”ЕООД срещу Определение № 388 от 14.10.2008 год. по ч.гр.д. № 332/08 год. на Варненския апелативен съд с което е била оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определението от 20.06.2008 год. по т.д. № 94/2008 год. на Варненския окръжен съд. С това определение, като е счел, че недостатъците на исковата молба на “П”ЕООД не са отстранени в указания от съда срок е ВнОС е разпоредил връщането и и е прекратил производството по исковете на дружеството срещу Сдружение “Т”.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол “П”ЕООД основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне от страна на съдилищата по съществен процесуално правен въпрос. Тази хипотеза в случая не е налице.
Предявеният от “П”ЕООД срещу Сдружение “Т” осъдителни искове са съответно за 18000 лв. и за 212000 лв. Твърдението на ищеца е, че правоотношенията на страните произтичат от сключен на 20.11.2002 год. Първата от заявените претенции е формулирана като обезщетение вместо изпълнение на договорно задължение, а втората – като претенция за извършени подобрения с правна квалификация чл.72 ал.1 вр.чл.74 ЗС.
С определение от 15.02.2008 год. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни основанието на претенциите си, съобразно съдържащите се в обстоятелствената част противоречия: 1. Дали сумата 18000 лв. е претендирана наистина като обезщетение вместо изпълнение или като връщане на даденото по наемния договор; 2. Да посочи твърди ли владение на процесния имот (в който случай посочи начална и крайна дати) или претендира твърдяните подобрения като неоснователно обогатяване в рамките на прекратения наемен договор.
Тъй като указанията не са били изпълнени, прекратил е производството по обективно съединените искове. Няма спор, че с писмена молба “П”ЕООД е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията. Процесуалният спор се е развил на плоскостта – преди или след прекратителното определение е постъпила молбата за удължаване на срока. Твърдението на ищеца е било, че това е станало по пощата в предхождащ определението момент, което твърдение ВнАС е приел за недоказано.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивния акт. В изложението липсва формулировка относно това кой е същественият процесуалноправен въпрос. Касаторът се позовава на безпрецедентност на казуса, разрешаването на който би било от съществено значение за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационен контрол поради това, че е налице очевидно смесване на, предвидени в чл.280 ГПК и основанията за проверка по правилността на самия въззивен акт – чл.281 т.3 ГПК. С ГПК-2007 год. законодателят е предвидил стеснен касационен контрол, като приложното му поле е само по отношение на въззивни решения с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и то при наличието на изчерпателно изброените в т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК предпоставки. Този ред е приложим и по отношение на частните касационни производства, съгласно изричното препращане на чл.274 ал.3 ГПК, доколкото определението на ВнАС е такова по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Т.е. дори хипотетично въззивният акт да е неправилен поради неправилна преценка на фактите (преди или след определението е депозирана молбата за удължаване на срока) т.е. да е налице предпоставката на чл.281 т.3 ГПК, то касационен контрол не би следвало да бъде допуснат, тъй като се касае за доказване на конкретни факти по конкретното дело, което не би могло да се квалифицира като произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждането на частната жалба на “П”ЕООД срещу Определение № 388 от 14.10.2008 год. по ч.гр.д. № 332/08 год. на Варненския апелативен съд Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.