О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
С. 20.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6285 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Д. Н.-М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1046 от 12.06.13г. по в.гр.д. № 1404 по описа за 2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 80 от 29.03.13г. по гр.д.№ 73/13г.на районен съд А., като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК противоречие на въззивния акт с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС по въпрос, касаещ осъществения съдебен контрол върху преценката на работодателя по чл.329 от КТ коя от двете служителки, между които е осъществен подбора, работи по –добре.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.,реалното извършване на които е удостоверено с подписан от страните договор за правна защита и съдействие от 1.10.2013г.и пълномощно от същата дата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ уволнение е законосъобразно, поради доказано с представени от 2.11.11г.и 8.02.12г.одобрени по надлежния ред щатни разписания, реално извършено съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност „учител по музика”./Били са две, като с последното щатно разписание едната е премахната/. Съдът е коментирал спецификата на ситуацията, пред вид обстоятелството, че съкращаването в щата е настъпило преди възстановяването от съда на ищцата на същата заемана преди предходното й уволнение длъжност. В тази хипотеза в правомощията на работодателя е било да прецени дали да разкрие нова щатна бройка или да осъществи подбор, за да прецени кой да заеме единствения останал щат за длъжността „учител по музика” /заемащия длъжността или възстановения от съда служител./ Съдът е извършил контрол върху осъществения от работодателя подбор и на базата на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи и свидетелски показания/ е преценил същия за законосъобразен.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от касаторката въпрос, касаещ осъществения подбор е от значение за изхода на спора и съставлява годно общо основание за допустимост. Въз основа на него обаче касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на изискуемо се съгласно чл.280 ал.1 т.1 от ГПК специално основание. В. акт не е в противоречие, а в съответствие с цитираното ТР № 3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС. В конкретния случай съдът – след цялостна проверка на приетите от работодателя и оспорени от ищцата оценки по посочените критерии – е достигнал до правния извод /чиято правилност настоящата инстанция в това производство не контролира/, че работодателят е провел подбора съобразно изискванията на закона. Въз основа на представените от работодателя и приети по делото доказателства съдът е приел за правилни конкретно извършените действия по оценка на всеки един от участниците в подбора. Истинността на отразените в оспореният от ищцата писмен документ /протокол за извършване на подбора/ е приета за доказана, включително и че действителните качества на участвалите в подбора отговарят на отразеното в него. Пред вид така изложените мотиви от въззивния съд, настоящият състав приема, че при постановяване на акта си съдът се е съобразил с ТР №3 по т.д.№3/11г.на ОСГК на ВКС. Доколкото поставеният въпрос налага и преценка на правилността на постановения акт, начина на възприемане на фактическата обстановка по делото, както и обсъждане на събраните по делото доказателства, то подобна преценка не може да бъде извършвана в настоящата фаза по допустимост /вж.т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по гр.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
С оглед направеното искане и изхода от спора, на основание чл.78 от ГПК, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени удостоверените като направени разноски в касационното производство, които са в размер на 800лв.за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1046 от 12.06.13г. по в.гр.д. № 1404 по описа за 2013г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Д. Н.-М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на Обединен детски комплекс „В. Л.” [населено място], представляван от директора А., със адрес: [населено място] [улица] сумата от 800лв./осемстотин лева/ разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :