2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№98
гр. София, 09.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1273/154 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №ІІІ-5 от 05.02.2015 на Окръжен съд-Бургас, ГК по в.гр.д. №2157/2014 г.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение №2110/ 06.11.2014 по гр.д. №2399/14 г. на Бургаски районен съд, в частта, с която е банката-касатор е осъдена да заплати на ищеца Т. К. Г. сумата от 19 490,52 лева-главница , ведно с мораторна лихва от 463,76 лева-платени без основание в периода 15.04.2009 г. до 15.03.2014 година, поради нищожност на клаузата в т.25.3 от ОУ на банката за предоставяне на ипотечни кредити-част от сключения на 14.11.2007 г. между страните по делото договор за ипотечен кредит, както и законната лихва върху главницата за периода от дата на подаване на ИМ до окончателното плащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира се, да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на сумата от 4000 лева –платени в брой като възнаграждение за адвокат
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на ищеца Т. К. Г.-кредитополучател за сумата от 19 490,52 лева-главница , ведно с мораторна лихва от 463,76 лева. платени без основание в периода 15.04.2009 г. до 15.03.2014 година, поради нищожност на клаузата в т.25.3 от ОУ на банката за предоставяне на ипотечни кредити-част от сключения на 14.11.2007 г. между страните по делото договор за ипотечен кредит, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:
По силата на уговорките в сключения между страните по спора на 14.11.2007 г. договор за ипотечен кредит на ищеца като кредитополучател е отпуснат заем в размер на 318 720 лева, която сума е уговорена за връщане на банката-кредитодател, ведно със съответните, лихви, такси и комисионни за срок от 360 месеца, считано от датата на усвояването му, съгласно погасителен план на месечни вноски. С клаузата в чл.7 от Договора е уговорена лихва, която се формира от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалявана при определени условия. В чл.25.3 от Общите условия/ОУ/ за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица се урежда възможността банката едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, при предпоставките, изредени изчерпателно в т.25.3-букви „а”- „ж” от Договора, за което уведомява длъжника. Вещото лице по назначената от съда икономическа експертиза по въпроса, по какъв начин, според цитираната клауза се определя базовият лихвен процент за периода на действие на договора, дава заключение, че макар и посочените критерии да са обективни същите се преценяват по методология, създадена от банката/вътрешни правила/, които не са част от договора и остават неизвестни за кредитополучателите.
При това положение, според въззивния съдебен състав е налице хипотезата за неравноправност на клауза в договор с потребител в правната норма на чл.143 ал.1,т.12 З., което има за последица нищожност/ чл.146 ал.1 З./ на клаузата в т.25.3 от ОУ на банката за предоставяне на ипотечни кредити-част от сключения между страните договор с този предмет. Това е така, доколкото цитираната разпоредба третира като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между доставчика и потребителя на услугата като дава право на доставчика да увеличава цената без потребителя в тези случаи да може да се откаже от договора, ако окончателната цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.
С оглед изложеното, сумата от 19 490,52 лева, явяваща се разликата между първоначално уговорената в чл.7 от Договора лихва по кредита и тази едностранно променена и надвзета на основание цитираната нищожна клауза на т.25.3 от ОУ се явява платена от ищеца при начална липса на основание и заедно с начислената лихва за забава върху нея в размер на 463,76 лева подлежи на връщане,съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора като обуславящи изхода по спора правни въпроси се сочат тези за: обхвата на приложението на чл.144 ал.3,т.1 З. относно изключване на прилагането на чл.143 З. по отношение на договорите за банков кредит и за едностранната възможност за промяна от страна на банката на договорения лихвен процент въз основа на предвидено в него основание: променлива лихва и наличие на изчерпателно изброени обективни предпоставки и ред за изменението. Твърди се, че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата-посочените влезли в сила съдебни решения, както и че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основания за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По двата въпроса е налице задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. В решение №77 от 22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/14 на ВКС, Трето гр. отд. на ГК съставът е третирал обхвата на изключенията, уредени съгласно чл.144 ал.3 ЗПП от това една клауза с потребител да бъде неравноправна по смисъла на чл.143 т.12 З.. Прието е , че това касае сделките с ценни книжа,финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансова услуга, съответно търговеца. Само в този случай последният не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на чл.143 З., тъй като уговореното едностранно увеличение от доставчика на размера на дължимата престация не зависи от неговата воля, а се явява резултат от външни фактори. Потребителят от своя страна следва да е получил предварително изчерпателна информация как търговеца може да промени цената на услугата, за може да реагира по най-уместния начин. Тази хипотеза е изключена в случаите, в които банка-доставчик на финансова услуга прилага методика за увеличаване на лихвения процент и таксите, уговорени в договора въз основа на критерии, уредени в нейни вътрешни правила, с които потребителят не е предварително запознат и които не могат да се приемат за част от самия договор.
С оглед изложеното, с обжалваното съдебно решение въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС и не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване , съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на сумата от 4000 лева –платени в брой като възнаграждение за адвокат, според отбелязването в договора за правна помощ на самото плащане.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ-5 от 05.02.2015 на Окръжен съд-Бургас, ГК по в.гр.д. №2157/2014 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр.София да заплати на Т. К. Г. сумата от 4000 лева-съдебни разноски в настоящата инстанция.
.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.