4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 08.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2446 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изпълнителния директор М. Б., чрез адвокати А. Г. и Г. М. от САК, срещу въззивно решение № 238/26.01.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3860/2016 г.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Насрещната страна С. П., чрез адвокати О. С. и С. Б. от САК, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийският апелативен съд обезсилил решението на Софийски градски съд в обжалваната пред него част, с която е отхвърлен иска, предявен от С. П., против [фирма], преобразувано чрез вливане в [фирма], за заплащане на сумата 821 448,60 лева – дължимо възнаграждение за периода от м.май 2006 г. до м.октомври 2009 г. за работата на ищеца като управител на [фирма], и върнал делото на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск от друг състав на съда.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. СГС квалифицирал предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД, вместо по чл. 59 ЗЗД, както е посочена и от ищеца в исковата си молба. Въззивният съд се аргументирал с това, че в исковата молба се твърди, че между страните не е сключван договор за управление, а ищецът изпълнявал длъжността изпълнителен директор, без да е получавал възнаграждение за работата си; възражението на ответника, че ищецът не е обеднял, тъй като е получавал възнаграждението си от трето за спора лице; възражението, че дори да се установяло обогатяване на ответника, последното не било за сметка на ищеца, а на едно от италианските дружества; сочените от страните доказателства, които били свързани с установяване фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Според въззивната инстанция, когато съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран, нарушава диспозитивното начало, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се позовава, то решението е недопустимо. Според въззивната инстанция съдът определя предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).
В изложението касаторът формулира следните въпроси: какви са правомощията на въззивния съд, когато установи, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна и следва ли в този случай да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново произнасяне или е длъжен, като определи правилната правна квалификация, сам да се произнесе по съществото на спора; има ли подмяна на предмета на делото и произнасяне по непредявен иск само поради факта, че различната правна квалификация е свързана с установяване на различни фактически състави; при определяне на правната квалификация на иска, съдът следва ли да съобрази евентуалните възражения на ответника срещу иска с правната квалификация, дадена от ищеца, или следва да определи правната квалификация на иска само въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически основания и петитум; ако ищецът сочи като основание на предявения иск правоотношение, което има договорен характер, при определяне правната квалификация на иска, съдът обвързан ли е от твърдението на ищеца за липса на договорно правоотношение и следва ли да квалифицира иска като такъв за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, като се има предвид субсидиарният характер на този иск; при липса на сключен писмен договор за възлагане на управлението, каква правна квалификация следва да се даде на спора за дължимостта на възнаграждение на основание правоотношението между акционерно дружество и неговия изпълнителен директор, във връзка с упражняваната от него дейност като такъв за периода, след като е избран за член на Съвета на директорите от Общото събрание и овластен от Съвета на директорите да управлява и представлява дружеството?
Първите два правни въпроса за правомощията на съда, когато установи, че дадената от първостепенния съд квалификация е неправилна и само поради това, има ли произнасяне по непредявен иск, са включени в предмета на делото, но приетото от съда като правно заключение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика. Сам апелативният съд се е позовал на решения на ВКС по чл. 290 ГПК, че произнасяне по непредявен иск има тогава, когато съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран и по обстоятелства, на които ищецът не се позовава, като е приел, че случаят е именно такъв.
Следващите правни въпроси, обобщени и уточнени от касационната инстанция се заключават в проблема за начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения. Този правен въпрос е от значение за постановения резултат от въззивната инстаниция и разрешението му е в противоречие с решение № 45/20.04.2010 г. на II т.о. по т.д. № 516:2009 г., решение № 406/14.01.2014 г. по гр.д. № 1585/2013 г. на IV г.о., решение № 77/08.03.20111 г. по гр.д. № 127/2010 г. на IV г.о., решение № 208/06.12.2016 г. по т.д. № 2806/2015 г. на II т.о.
Въпросите относно действителната правна квалификация на предявения иск, няма как да бъдат преценени в процедурата по чл. 288 ГПК, а и в случая, от значение за постановения резултат от въззивния съд е как се определя предмета на иска и съответно, дали първостепенния съд се е произнесъл по предявения иск, а не дали правилно го е квалифицирал; в защита на кое свое материално право е предявил иска ищецът, а не какво е действителното материално правоотношение между спорещите страни.
В заключение, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция преди изм. Дв бр. 86/2017 г.) и касационно обжалване следва да се допусне по уточнения от касационната инстанция въпрос за начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 238/26.01.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3860/2016 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 16 428,97 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: