О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 19.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 899/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. „И”, гр. П. и А. за следприватизационен к. , гр. С. срещу решение № 76 от 04.06.2009 г. по в. гр. д. № 42/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 275 от 25.10.2007 г. по гр. д. № 243/2006 г.
С първоинстанционния акт частично е уважен предявеният от А. за следприватизационен к. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 г. по сключения между страните приватизационен договор от 18.01.2001 г. и обективно съединения с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, като изцяло е отхвърлен предявеният от Е. „И” срещу третото лице-помагач М. на з. и горите евентуален частичен обратен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 000 лв. – обезщетение за неизпълнение на приватизационния договор.
Касаторът Е. „И”, гр. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати на А. за следприватизационен к. сумата 15 000 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиции за 2003 г. и сумата 423.26 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.04.2006 г. до датата на завеждане на исковата молба 27.06.2006 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу третото лице-помагач М. на з. и горите обратен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 000 лв.
Касаторът А. за следприватизационен к. обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу ЕТ” И. – И. Я. ” искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно – за разликата от 15 000 лв. до 20 000 лв. и за разликата от 423.26 лв. до 564.35 лв., както и в частта за разноските.
Касаторът Е. „И”, гр. П. поддържа, че в атакуваната от него част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че неизпълнението на инвестиционната програма за 2003 г. се дължи на неговото виновно поведение, като счита, че в тази връзка решаващият състав не е отчел фактите, сочещи на обективна невъзможност за изпълнение на поетото задължение по отношение изграждането на винарна в гр. К. и извършване на строително-ремонтни дейности във водоема в с. Ч. нива, а именно – извършената промяна в характеристиката на сградата в гр. К. от административна в сграда от смесен тип с наличие на жилища и признаването на водоема като публична общинска собственост.
Изрично оплакване е релевирано и във връзка с отхвърлянето на предявения при условията на евентуалност обратен иск срещу М. на з. и горите с твърдението, че съдът не е изложил мотиви, а е направил само констатации за липса на твърдяното неизпълнение на задълженията на продавача по приватизационния договор, като не е обсъдил всички доводи и събраните в тази насока доказателства.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Според касатора-едноличен търговец, във връзка с главните искове въззивното решение съдържа произнасяне по въпроса налице ли е виновно поведение от страна на купувача по приватизационния договор за неизпълнение на негови задължения, а във връзка с обратния иск – по въпроса налице ли е виновно поведение от страна на продавача по приватизационния договор за неизпълнение на негови задължения. Поддържа се, че тези въпроси са решение в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и по-конкретно – с решение № 994 от 13.03.2006 г. по т. д. № 199/2005 г. на ІІ т. о. и решение № 348 от 11.05.2006 г. по т. д. № 648/205 г. на І т. о., както и че произнасянето по тях ще бъде от значение за развитието на правото.
Касаторът А. за следприватизационен к. твърди, че в атакуваната от него част въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необосновано. Развити са подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че офертата на купувача за участие в приватизационната процедура е част от самия приватизационен договор и че същата установява конкретно дейностите и обектите, по отношение на които е следвало да бъдат извършени инвестициите за всяка отделна година. Поддържа се, че единствено меродавно за конкретизиране задължението за инвестиции е Приложение № 3 „Г” към т.3.1. от приватизационния договор. Според посочения касатор, решаващият състав неправилно е преценил, че е налице обективна невъзможност за купувача да изпълни задължението си за инвестиции по отношение на обекта в с. Р. изграждане на оранжерия, като не е взел предвид факта, че купувачът е имал достатъчна възможност да извърши проверка и оглед на имотите още преди сключването на приватизационния договор, което същият не е направил, както и че използването на част от площта /от трето за спора лице/ за съхранение на пестициди не възпрепятства купувача да реализира договорените инвестиции върху останалата достатъчно голяма площ от имота.
А. -касатор моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че решеният с него въпрос – дали предварителните предложения /офертата/ на купувача, регламентирани в Наредбата за конкурсите /отм./, са част от приватизационния договор и следва ли да се вземат предвид при определяне на действителната воля на страните – е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторите не заявяват становище по касационната жалба на всеки от тях.
Третото лице-помагач на Е. „И”, гр. П. на з. и горите – не заявява становище по касационните жалби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявените от А. за следприватизационен к. срещу Е. „И” искове по чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за част от предендираните суми и са отхвърлени за разликата до пълния размер, въззивният съд е приел за доказано неизпълнение на поетото в т. 3.1. от процесния приватизационен договор задължение за извършване на инвестиции през 2003 г. в размер на сумата 30 000 лв. и обективна невъзможност за изпълнение на същото задължение за сумата 10 000 лв. Преценката относно конкретните параметри на неизпълненото задължение е извършена с оглед офертата на купувача – „Динамика на инвестициите по направление и години” /лист 173/, счетена от съда за неразделна част от самия приватизационен договор с оглед изричното препращане в т. 17.1. от него. На базата на посочения документ, решаващият състав е приел, че предвидената за 2003 г. сума за инвестиции 40 000 лв. е следвало да бъде разпределена съответно: 20 0000 лв. – за строеж на винарна в гр. К. лв. – за реконструкция на водоема в с. „. нива” и 10 000 лв. – за изграждане на оранжерия в с. Р., Област Добрич. За неоснователно е счетено твърдението на едноличния търговец-купувач по приватизационния договор, че неизпълнението на задължението му по отношение на обектите в гр. К. и с. Ч. нива /в общ размер на 30 000 лв./ се дължи на обективни причини. Като ирелевантно за изпълнението на инвестиционното задължение е преценено обстоятелството, че водоемът /преливник и чаша/ е актуван като публична общинска собственост. Според въззивния съд, инвестициите е следвало да бъдат вложени за ремонт на собствения на приватизираното дружество актив – язовирна стена със съоръжения, за което не се доказва да е било препятствано от собственика на водоема.
Липса на обективна невъзможност за изпълнение е приета и по отношение изграждането на винарна в гр. К.. Доколкото страните не са уговорили, че мястото на изграждането й е именно административната сграда на дружеството, то и извършената промяна в характеристиката на тази сграда, свързана с превръщането на част от офисите в нея в жилища, е преценена като такава без значение за спора.
Въззивният съд е счел за доказана обективна невъзможност за изпълнение единствено на задължението на купувача да извърши инвестиции в имота в с. Р., предвид безспорно установения по делото факт, че върху този имот са складирани химически и радиоактивни вещества, за наличието на които купувачът не е бил надлежно уведомен от продавача, нито данни за това се съдържат в информационния меморандум.
Поради частичното уважаване на главните искове, въззивният съд е разгледал и предявения от ответника Е. „И” срещу М. на з. и горите обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за предоставяне на необходимата информация във връзка с принадлежащите на приватизираното дружество имоти. Същият обаче е счетен за неоснователен, тъй като по отношение на сградата в гр. К. и на водоема в с. Ч. нива липсват доказателства третото лице-помагач /ответник по иска/ да е лишило купувача по приватизационния договор /ищец по обратния иск/ от необходимата му информация, което да е довело до невъзможността за изпълнение на задължението му за инвестиции в тези имоти. Непредоставяне на информация е прието за доказано само по отношение на имота в с. Р.. Доколкото обаче искът за неустойка досежно този имот е отхвърлен, то липсва основание за уважаването на обратния иск за присъждане на обезщетение, изразяващо се именно в осъждането на купувача да заплати неустойка.
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Поставените от двамата касатори въпроси са от значение за конкретното дело, тъй като обуславят изхода на спора, т. е. осъществено е общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на тях обаче не са налице допълнителните изисквания, характерни за всяко от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, неоснователно се поддържа от касатора Е. „И”, че материалноправният въпрос налице ли е обективна невъзможност за изпълнение на поетото задължение по инвестиционната програма за 2003 г. е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Цитираните в тази връзка две решения на Върховен касационен съд са относими принципно към въпроса при какви предпоставки длъжникът се освобождава от последиците на своето неизпълнение. Направените в тях изводи за наличието или липсата на вина на длъжника са резултат, обаче, от преценката на конкретните за всеки от разгледаните в тях случаи факти и доказателства, които са съвършено различни от тези по настоящото дело – предмет на спора в решение № 348 от 11.05.2006 г. по т. д. № 648/2005 г. е съществуването на задължение на продавача да оказва съдействие на купувача при извършването на инвестиции в обекта, а в решение № 994 от 13.03.2006 г. по т. д. № 199/2005 г. са коментирани предприетите от купувача по приватизационния договор конкретни действия за изпълнение на поетите от него задължения, каквито в настоящия случай от страна на касатора-търговец безспорно липсват. Именно поради различната фактическата обстановка, при която са постановени посочените актове, не може да се счете, че е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с тях.
Поставените от касатора Е. „И” въпроси не могат да се разглеждат и като такива, допринасящи за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като наличието на обективна невъзможност за изпълнение на поетото договорно задължение е въпрос на конкретна преценка на специфичните за всеки отделен случай обстоятелства, а не на трудности при тълкуването и прилагането на относимата към тази материя правна норма – чл. 81, ал. 1 ЗЗД, нито на противоречие в съдебната практика.
В пълна степен това се отнася и за поставения от касатора А. за следприватизационен к. въпрос дали предварителните предложения /офертата/ на купувача, регламентирани в Наредбата за конкурсите /отм./, са част от приватизационния договор и следва ли да се вземат предвид при определяне на действителната воля на страните. Отговорът на този въпрос не може да бъде еднакъв за всички приватизационни договори, а е поставен в зависимост от конкретните уговорки на страните по всеки отделен договор. В настоящия случай такава изрична уговорка се съдържа в т. 17.1. на процесния приватизационен договор и същата е съобразена от въззивния състав.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 76 от 04.06.2009 г. по в. гр. д. № 42/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: