О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
София, 13.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3630/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2212/01.6.2018 г., подадена от адв. Д. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба Д. г. „Е.“ – [населено място], област С., против въззивно решение №149/19.4.2018 г. по гр.д.№88/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд,г.о., с което касационният жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на ищцата В. Д. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, а1 КТ в размер на 1824,13 лева и е потвърдено решение №175/29.11.2017 г. по гр.д.№333/2017 по описа на Маданския районен съд, по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че „Въз основа на събраните по делото доказателства правилно и в съответствие с материалния закон е прието от районния съд, че предявените искове са основателни и правилно съдът ги е уважил.
От фактическа страна не се спори по делото и се установява, видно от приетите доказателства, че ищцата е заемала длъжността „старши учител” с размер на брутното трудово възнаграждение от 880.64лв., видно от допълнително споразумение №319/15.05.2017г.,в какъвто размер е претендиран и с исковата молба. Трудовото правоотношение е прекратено на основание. чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ – поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”, считано от 19.07.2017г.
Няма спор по делото, че на 31.05.2017г. около 10.00-10.30ч. в ДГ „Е.”, филиал „В.”, кв. Б. е станал инцидент – падане на дете, посещаващо детската градина – Е. А., по повод на който дясната ръка на детето се счупва. На смяна в този момент в градината са ищцата и помощник учителя С. А., като последните не уведомяват никого за падането.
Настоящият въззивен състав намира неоснователно оплакването за незаконосъобразност на направените от районен съд изводи за немотивираност на уволнителната заповед. Съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението. Поради това заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, обектвирана в решение № 162/13.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 67/2016 г., IV г.о., решение № 377/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1962/2010 г., IV г.о., решение № 322/7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III г.о., решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2009 г., IV г.о. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана, съобразно изискванията на чл. 195 КТ. В заповедта е посочено,както правилно е констатирал районен съд,че въз основа на постъпила жалба от Е. А. А. и извършена проверка е установено,че В. Д. проявила небрежност,като чрез своето бездействие е допуснала ситуация,в резултат на която е засегнато здравето на дете посещаващо детската градина,не е потърсена медицинска помощ,не е информиран родител и не е съобщено на директора и учителя втора смяна. Изводът в процесния случай е, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 предложения второ и трето КТ. Препращането към документ, който не е инкорпориран в акта за прекратяване на трудовия договор или не е връчен ведно с него, като неразделна част, сочи на неизпълнение на изискването на посочената правна норма. От изложеното в заповедта не се установява спазването на визираната разпоредба от страна на работодателя, тъй като липсват и доказателства за наличието на друг акт на работодателя, който да е доведен до знанието на ищцата,какъвто акт не е и не може да бъде жалбата на майката на пострадалото дете Е.,тъй като по естеството си същата не може да изпълнява функциите на препращаш документ.
В същото време такъв препращаш документ не може да бъде и доклада на директора на детската градина относно извършената дисциплинарна проверка,тъй като не може чрез него да се попълни липсващата информация в заповедта за уволнение. Нещо повече,във въззивната жалба се твърди,че жалбата на родителя и докладът на директора на детската градина като част от преписката в производството за установяване дисциплинарното нарушение и налагането на дисциплинарното наказание са връчени на работника,каквито доказателства липсват в тази насока.
Неоснователно е релевираното с жалбата оплакване относно изводите направени от районен съд, че не е ясно какво точно е възприел работодателят като допуснато от служителя нарушение, както и как чрез своето бездействие е допринесъл за възникване на ситуация,при която е засегнато здравето на детето. В тежест на работодателя,съобразно правилата за разпределение доказателствената тежест е да докаже нарушението. От гласните показания на св. А., касаещи инцидента и поведението на детето и на ищцата след него,се налага извода направен и от районен съд, че след падане на детето, последното не е показало никакви обезпокояващи признаци и поради инцидента не е получило по-сериозно нараняване.
Установено е също така, че детето видимо било спокойно, играело си и се хранело самостоятелно с ръката, на която е паднало,поради което нито ищцата, нито св. С. А. приели случилото се като „инцидент”, за който следва да се уведомява директор, медицинска сестра, родител или колегата от втората смяна.С оглед установените факти не може да се сподели и поддържаното от жалбоподателя, че поради липсата на реакция от страна на ищцата по делото детето Е. А. е прекарала един продължителен период от време,след счупването на ръката й, в който времеви период не е потърсена надлежна медицинска помощ.
При така установеното и с оглед разпоредбата на чл.154,ал.1 от ГПК в тежест на ответната детска градина е да докаже законосъобразността на уволнението. От събраните по делото гласни доказателства обаче не може да се приеме в поведението на ищцата да има проявена небрежност, още повече, че от показанията на св. А. се установява,че състоянието на детето не е било очевидно влошено, защото същото впоследствие, когато не е могло да заспи, оплаквайки се от болки в ръката, се е наложило и се обадили на родителите, за да я вземат.
С оглед гореизложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото не се доказва от страна на работодателя наличието на субективен елемент от изпълнителното деяние на дисциплинарното нарушение, за да може да се приеме, че ищцата е имала задължение за уведомяване. Тоест, доколкото тя самата не е виждала падането като „инцидент”, то не може да й се вмени във вина, неуведомяването на директора и родителите на детето.
Дори и да се приеме,че е допуснала дисциплинарно нарушение, то при налагане най-тежката санкция-дисциплинарно уволнение работодателят не е съобразил липсата на други нарушения през периода, в който е заемала съответната длъжност от 2009 година до момента.
Поради гореизложените съображения уволнението на ищцата, извършено с обжалваната заповед се явява незаконосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ основателен, поради което правилно е уважен.
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и незаконността на уволнението предполагат уважаване обусловените от неговия изход искове по чл.344, ал.1, т.2 и т. 3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, вследствие на незаконно уволнение.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд,които изцяло кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и затова въззивната жалба на ДГ „Е.“ се явява неоснователна, а на основание чл.271, ал.1 ГПК решението на Районен съд – Мадан, следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
Във връзка с представеното при разглеждане на делото от жалбоподателката Д. писмено доказателство – ксерокопие на трудовата й книжка, от която се установява,че след прекратяване трудовото правоотношение същата не е работила, ще следва да бъде отменено решението в частта,с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за оставането на ищцата без работа в разликата над уважения размер 3459.71лв. (три хиляди четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и една ст.), (представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от 19.07.2017г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда), до претендираните 5283.84лв. за периода 16.11.2017г. до 18.01.2018г.,за който период не й е присъдено дължимото обезщетение и вместо него ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 1824.13лева представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.11.2017г. до 18.01.2018г.,която сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.08.2017г. до окончателното изпълнение на задължението.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т. 1 и 3 ГПК като се поставя следния материалноправен въпрос: „Изпълнени ли са изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, в случай, че в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се препраща към документи, в които са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено ?“.
Сочи се практика на ВКС . Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответницата по касация В. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Р. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Макар и поставеният въпрос да е относим към изводите на въззивната инстанция, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя.
В процесния случай ответникът по исковата молба не е ангажирал доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че жалбата срещу действията на ищцата и докладът на директора на детската градина са връчени на ищцата. Нещо повече, в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание липсва един задължителен реквизит, който заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва да съдържа – датата или периода на извършване на дисциплинарното нарушение. Поради това изводите на въззивната инстанция са законосъобразни.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 450 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №149/19.4.2018 г. по гр.д.№88/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. „Е.“ – [населено място], област С., [улица], да заплати на В. М. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С., Я., блок 17, вх.А, ет.2, ап.6, деловодни разноски за касационното производство в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: