О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
Гр.С., 29.10.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4422 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.227/5.05.15г. по г.д.№.284/15 на Плевенски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.1987/26.12.14 по г.д.№.3843/14 на Плевенски районен съд, Vс.
Ответната страна М. Д. Кожухарска не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил незаконосъобразно прекратен на основание чл.188 т.3 КТ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.1, т.2 и т.9 КТ. Отразил е, че в тежест на работодателя е да установи осъществяването на фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и законосъобразността на уволнителната заповед. В случая, съобразно същата, ищцата – работила на длъжност „хигиенист”, не е изпълнила задълженията си – като „на 22.05.14 при почистване в края на работното време в офис №.57 на 6ет. бил съборен един компютър от бюро – който е установено, че е повреден и не работи”; „не спазвала регламентираното работно време, графици за дежурство”; „в някои дни идвала след употреба на алкохол”. Съдът, като е обсъдил подробно доказателствата по делото предвид обхвата на повдигнатия пред него спор, е приел, че от тях не се установява несъмнено авторството на деянието, респективно че то е било извършено от ищцата. Отразил и, че самата редакция на заповедта за уволнение не съдържа уточнение кой е съборил компютъра, а това не се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Коментирал е твърденията на св.Д., работила на повредения компютър – че след приключване на работното време напускат офиса, след което достъп до него има само чистачката, и че на следващият ден свидетелката установила, че компютърът й не работи – и е посочил, че свидетелката не е била очевидец на нарушението, не знае дали само ищцата чисти техния офис, като при тези обстоятелства само по пътя на изключването /че щом като след работно време само чистачката има достъп до офиса, то тя е съборила компютъра на земята и го е повредила/ не може да се приеме за установено извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение – увреждане на имущество на работодателя. Обсъдил е и показанията на св. Д. – които единствено установяват състоянието на компютъра. При тези обстоятелства е заключил, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, като исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ следва да бъдат уважени.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Допустимо ли е да се доказва извършването на посоченото дисциплинарно нарушение с косвени доказателства, които с оглед конкретната фактическа обстановка се явяват единствено възможни?” – в противоречие с практиката на ВКС – реш.№.226/12.07.11 по г.д.№.921/10, ІV ГО на ВКС, опр.№.141/22.05.13 по г.д.№.141/13, ІІІ ГО на ВКС.
Н. намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната задължителна практика на ВКС – решение №.226/12.07.11 по г.д.№.92810, ІV ГО на ВКС /определение №.141/13 по г.д.№.141/13, ІІІ ГО на ВКС е по чл.288 ГПК и не съставлява задължителна практика – т.2 ТР 1/№9 от 19.02.10, ОСГТК на ВКС/ пълното доказване може да се осъществи както чрез преки, така и чрез косвени доказателства; преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт; косвените дават указание за него само косвено; те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите служат за установяване на основния факт; пълното доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.
В случая въззивният съд не е процедирал в отклонение от горната практика. Той не е отрекъл възможността доказването да бъде проведено само с косвени доказателства. Видно от изложените от него мотиви, обаче, в случая такова доказване – което да установява без съмнение главния факт, не е било проведено. Поради това, при тези мотиви на въззивния съд, поставеният въпрос е неотносим към изхода на спора. Същевременно, доколкото на практика се оспорват доказателствени изводи, в настоящото производство не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивната инстанция е приела, че даден факт е доказан или не. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество при евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящата фаза на предварителна селекция по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, предпоставките за допускане на касация не са налице.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.227/5.05.15г. по г.д.№.284/15 на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: