О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
София, 29.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3391/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ДП Ф.” чрез процесуален представител юрисконсулт И. Д. срещу решение № 87/ 05.03.2014 г. по гр.д.№ 18/ 2014 г. на окръжен съд- В..
Ответникът по касационната жалба С. Б. П., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.В. Л., я оспорва .Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 887/ 07.11.2013 г. по гр.д.№ 3012/ 2013 г. на районен съд-В.. С него е признато за незаконно и отменено наложеното на ищцата-ответник по касационната жалба в настоящото производство със заповед № 3-80/25.02.2013 г. дисциплинарно наказание „ уволнение”,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „магазинер”и са й присъдени 350 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е възприел приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която при извършена инвентаризация за периода 14.12.2012 г.-28.12.2012 г. в търговския обект,където е работила ищцата е била установена липса на стоково-материални ценности в размер на сумата 18 545,19 лв.От компютъра, който й бил поверен и който се намира в обекта, многократно и неправомерно била извършвана промяна в количествата и цените на продаваните артикули.Било използвано по-високо ниво на достъп в системата чрез парола , с която разполагал счетоводителят, без ищцата да е имала право за това.При проблем с програмата тази парола била използвана не само от счетоводителя, но и от друг експерт.Предоставилата системата компютърна фирма сигнализирала за неоторизиран достъп до нея.Поради тези факти бил направен извод,че не е доказано от работодателя именно ищцата да е извършила неправомерната промяна в количествата и цените на продаваните стоки чрез неправомерно използване на по-високо ниво на достъп до системата .Не е доказано само тя да е работила с програмата, нито е опровергано твърдението й че указанията как да я ползва и паролата за достъп са й предоставени с встъпването й в длъжност.Констатирани са нередности в счетоводството и липса на контрол при приемане на стоките и при завеждането им, както и при извършването на ревизии , като не са били сравнявани данните от писеца с цените от складовите разписки.В заключение въззивният съд е приел, че от представените от работодателя единствено писмени доказателства не е установен дееца допуснал липсата и извършил неправомерната промяна в количествата и цените на стоките .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Поставя процесуалноправния въпрос: как следва да се разпределя доказателствената тежест в гражданския процес в случаите на налагане на дисциплинарно наказание на служител-отчетник и материално-отговорно лице за допуснати липси по смисъла на чл.207 ал.1 т.2 КТ.Счита,че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 380/02.06.2009 г. по гр.д.№758/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение №345/18.06.2009 г. по гр.д.№1313/2008 г. , ІV г.о. на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Въпросът не е релевантен, тъй като въззивният съд не е извършвал процесуални действия по разпределяне на доказателствената тежест в производство по чл.207 ал.1 т.2 КТ.Предмет на разглеждане по делото е иск за отмяна на незаконно уволнение, а не за търсене на пълна имуществена отговорност. Неотносима е и приложената съдебна практика, тъй като поставеният въпрос е разглеждан относно производството по чл.207 ал.1 т.2 КТ.
Касаторът извежда и следния материалноправен въпрос, по който счита, че се е произнесъл въззивният съд:приложима ли е презумпцията за вина на отчетника при дисциплинарната отговорност и налагане на дисциплинарно наказание за допуснати липси на стоково-материални ценности.Въпросът не е ревелантен, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него, както и предходният въпрос той е извън предмета на настоящото производство.
С оглед на изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са обосноваването на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловил правните изводи, които е направил въззивния съд или процесуалните действия ,които е извършил и който е от значение за изхода на конкретното дело.Касаторът не е изпълнил това свое задължение, доколкото поставените въпроси са относими към друго производство и се явяват извън предмета на делото.Следва да бъде доказано и допълнително основание, като въпросът се развие в някоя от хипотезите по чл. 280 ал1 т.1-т.3 ГПК. За да е налице това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да приложи задължителна съдебна практика, съдържаща разрешения по изведения правен въпрос, от които въззивният съд се е отклонил и подробно да анализира в какво се изразява противоречието с тях. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът следва да обоснове наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството, или липсата на съдебна практика по поставения въпрос. Той трябва да изложи доводи защо тя е неправилна, или защо трябва да бъде променена, или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретната норма, чието тълкуване се иска.Тези изисквания не са изпълнени. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Ответницатата по касационната жалба е представила списък и договор за правна защита и съдействие, от които е видно,че е заплатила в брой сумата 350 лв. за адвокатска защита в настоящото производство.Следва същите да й бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №№87/05.03.2014 г. по гр.д.№18/2014 г. на окръжен съд- В.
ОСЪЖДА ДП „Ф.” да заплати на С. Б. П. сумата 350 /триста и петдесет/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: