О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
София, 24.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3437/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.К.Н. – пълномощник на И. Г. Д.,срещу решение от 21.01.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 8889/2012 год.,с което е отменено решение от 23.04.2012 год. по гр.д. № 41354/11 год. на Софийски районен съд,в частта,с която искът с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за сумата над 5481,53 лв. до сумата от 10 000 лв. и е осъден [фирма] да заплати на касатора сума в размер на 4 518,47 лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва от 2.10.2010 год.до окончателното й плащане. Потвърдено е решението в частта,в която искът с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за сумата над 10 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по материално правния въпрос досежно приложното поле на чл. 52 ЗЗД и характеристиката на „справедливостта“ като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди .Позовава се на ППВС № 4/1968 год.
Ответната страна не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,отчитайки характера и тежестта на увреждането, продължителността и интензивността на болките,начина на причиняване на телесните увреждания,възрастта на пострадалата и затрудненията й в битово отношение ,че справедлива репарация на нанесените неимуществени вреди е сумата 10 000 лв.,от която не следва да се приспада обезщетението,изплатено от НОИ,тъй като същото се дължи на съвършено друго основание и няма за цел да компенсира претърпените от касатора неимуществени вреди..
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.Според т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Справедливостта,като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността,които засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта визирана в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Принципа на справедливост включва в най-пълна степен обезщетението за вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените морални вреди/болки и страдания/ от увреденото лице,решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.01.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 8889/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: