3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София,30.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 721/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. М. Карти и М. Д. М. Кал, ирландски граждани, действащи чрез своя процесуален пълномощник адвокат В. Д. от САК, срещу определение № 247 от 09.08.2011 г. по ч. т. д. № 211/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същите лица частна жалба срещу определение № 624 от 22.06.2012 г. по т. д. № 365/2012 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционния акт е постановено разделяне на предявените от частните жалбоподатели при условията на евентуалност искове: иск срещу [фирма], [населено място] за сумата 153 198 евро – недължимо платена по предварителен договор за продажба на недвижим имот № AGR02753 след развалянето му и иск срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за прогласяване за недействителен по отношение на двамата ищци на сключения между ответните дружества договор за продажба на 57 недвижими имота, обективиран в нотариален акт № 8 от 14.01.2010 г. по н. д. № 7/2010 г. на Нотариус Г. Н., рег. № 607.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивния акт като неправилен. Поддържат становище, че определението на първоинстанционния съд за разделяне на предявените от тях два обективно евентуално съединени иска подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото разделянето на исковете води до прекратяване и преграждане развитието на делото по евентуалния П. иск. В частната жалба са изложени и подробни съображения за допустимостта и целесъобразността предявените искове да бъдат разгледани в едно общо производство, които обаче са относими към правилността на първоинстанционното, а не на въззивното определение и поради това не следва да бъдат обсъждани.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от ирландските граждани П. Д. М. Карти и М. Д. М. Кал, Бургаски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като има за предмет определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за него не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол, доколкото преценката за възможността за съвместно разглеждане на исковете е изцяло в дискрецията на сезирания съд.
Определението е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е разделил предявените от ищците обективно евентуално съединени искове. Напълно обоснована и в съответствие с практиката на Върховен касационен съд, формирана при действието на новия Граждански процесуален кодекс – напр. определение № 494 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 427/2009 г. на І т. о.; определение № 318 от 20.04.2010 г. по ч. т. д. № 141/2010 г. на І т. о. и др. – е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 210, ал. 2 ГПК, а от друга – същото няма характер на „преграждащо” производството по делото. С определението за разделяне на исковете първоинстанционният съд не е прекратил производството по евентуалния иск, а напротив – постановил е да бъдат извършени необходимите процесуални действия /служебно изготвяне на преписи от исковата молба и доказателствата и от определението за разделяне на исковете/, за да бъде образувано отделно дело и да продължи разглеждането на този иск. Ето защо, не може да се счете, че пътят за защита на ищците срещу засягащата правата им сделка, атакуването на която е предмет на предявения П. иск, е преграден.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 247 от 09.08.2011 г. по ч. т. д. № 211/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: