О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
Гр.С., 29.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4220 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Шериф Р. П. срещу решение №.38/6.03.15 по г.д.№.44/15 на Апелативен съд [населено място], ІІІс., с което, след частична отмяна на решение №.286/29.06.14 по г.д.№.32/14 на ОС Стара Загора в отхвърлителната му част, предявеният от Ю. Т. срещу Шериф П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е уважен за сумата 40000лв., ведно със законната лихва считано от 20.08.11г.
Ответната страна Ю. А. Т. оспорва жалбата
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за претърпени от ищеца неимуществени вреди от негово виновно противоправно поведение. За същото той е признат за виновен с влязло в сила споразумение, одобрено по нохд №.595/13 на РС [населено място] – а именно – за това, че на 20.08.11 в [населено място], общ. П. баня, не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода „Кангал”, което се намирало под негов надзор, в резултат на което то е причинило тежка телесна повреда на Ю. Т., изразяваща се в ампутация на първи пръст на дясната ръка със счупване на втора метакарпална кост и изкълчването й в метакарпофалангеалната става, нарушена функция /невъзможност за свиване/ на втори и трети пръст на дясната ръка и разкъсване на мускули на предмишницата, представляващо осакатяване на горния десен крайник /осакатяване на дясна ръка/ – престъпление по чл.325в ал.1 НК. Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение съдът е обсъдил подробно заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза – съгласно което ищецът е получил разкъсно-контузни рани от ухапване от куче на двете предмишници, травматична ампутация на палеца на дясната ръка, счупване на втора дланна кост на дясната ръка с изкълчване на ставата й към втори пръст, отворено счупване на лявата лакътна кост; лекуван е в спешен порядък оперативно и с медикаменти; провел е рехабилитация и физиотерапия, като към настоящия момент са изчерпани всички хирургични, терапевтични и физиотерапевтични методи. Във връзка с последиците от увреждането е отразено, че липсата на целия палец на дясната ръка, неподвижността на втори пръст и полуподвижността на трети пръст са увредили непоправимо и завинаги биомеханиката на дясната ръка, като е загубена основната й функция – хващането – което осъществява медико-биологичния признак осакатяване на дясна ръка. Същевременно лявата ръка има съхрането хващане, но с намалена сила, което означава, че крайникът не може да се използва пълноценно за физически труд, което се дължи на сраствания и разрастване на съединителна тъкан в мястото на разкъсване на подлежащите мускули, сухожилия и сухожилни влагалища. От друга страна, огнестрелните наранявания на долните крайници нямат отношение към инцидента от 20.08.11, като осакатяването на десния горен крайник и намалената мускулна сила на левия горен крайник се отразяват в негативен аспект и пряко върху социално-битовото ежедневие и извършването на физически труд. Съдът е коментирал подробно и свидетелските показания за инцидента /видно от които борбата между ищеца и кучето е продължила около 10-20минути/, продължителността на престоя в болница и носенето на гипс /3месеца/, ужасните болки, които търпял ищеца и за които му били давани медикаменти, силното му травмиране, затрудненията в битовото му обслужване, като се има предвид, че е десничар /понастоящем трудно се преоблича, може само с едната си ръка да се закопчава, понякога изпуска дори лъжицата като се храни/, невъзможността му да си върши работата по отглеждане на животните /да вдига тежко, в това число да вдига чували и пренася бали – макар и да е виждан да товари каруца с боклук, разтоварва и изхвърля/. При тези обстоятелства съдът, като е взел предвид характера на деянието, степента на увреждането – преживеният изключителен стрес при нападението, причинените сериозни физически болки и страдания, негативните емоции и стрес за период от няколко месеца, наличието на тежка телесна повреда с непоправими последици, трайните резултати от деянието – осакатяване на дясната ръка с невъзможност да се извършват обичайните за ищеца трудови дейности и наличните затруднения в ежедневието му, е преценил, че справедливото обезщетение възлиза на 40000лв. Изрично е посочил, че обстоятелството, че около година след инцидента той е пострадал и от огнестрелно нараняване, е без правно значение за определяне на обезщетението за претърпените от първия инцидент вреди /местата на уврежадне от първия и втория инцидент не са съвпадащи/. Размерът му се преценява именно и само с оглед тежките травми и последиците в резултата на нападението на кучето на ответника. Отразил е и, че първонистанционният съд, като е определил обезщетение в размер на 30000лв., го е направил не предвид съпоставяне с вредите от втория инцидент, а единствено поради обстоятелството, че е преценил като справедливо обезщетение за вредите от инцидента с кучето сумата от 30000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по „материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД – нарушен ли е основният принцип на справедливост при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД при необсъждане на всички правнорелевантни за това факти, установени по делото, посочени в касационната ни жалба, и отразява ли се това върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице?”. Сочи, че произнасянето е в противоречие със съдебната практика на ВКС – реш. на ВКС по г.д.№.1265/99 и по г.д. №.1273/99; позовава се и на реш.№V0.38/6.03.15 по г.д.№.44815 на Апелативен съв П., ІІІс.
Настоящият състав намира, че соченото основание за касация не е налице.
На първо място, поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпрос не е общ и абстрактен, какъвто има предвид чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен и свързан с фактите по делото, като отговора му може да бъде даден след разглеждането му по същество – с решението.
Дори да се приеме, че е налице годно общо основание – като се цели поставяне на проблема за съдържанието на понятието „справедливост” и за необходимостта да се обсъдят всички релевантни факти и обстоятелства, установени по делото в тази връзка, то отново соченото основание за допускане на касация не е налице. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. реш.№.104/25.07.2014 по т.д.№.2998/2013, I ТО на ВКС, реш.№.532/24.06. 10 по г.д.№.1650/2009, III ГО, реш.№.377/22.06.2010г. по г.д №.1381/2009, IV ГО, ППВС №.4 от 23.12.1968, реш. №.283/14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО на ВКС, реш.№.166/15.07.13 по г.д.№.1285/12, ІІІ ГО на ВКС/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди, респективно постановено е, че въззивният съд, при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като в мотивите на решението си обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти, всички искания, възражения и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В. съд не е процедирал в отклонение от тази практика. Изложил е собствени мотиви във връзка с преценката на фактите, които приема за установени, и правни изводи, които прави във връзка с установените по делото обстоятелства и доводите и възраженията на страните. Коментирал е подробно както приложените писмени доказателства, така и събраните свидетелски показания, изрично обосновавайки се кои обстоятелства са релевантни за определяне на присъденото обезщетение, респективно посочвайки, че то се определя единствено на база търпените неимуществени вреди от ухапването от куче – и не се вземат предвид такива във връзка с втория инцидент /раняване от огнестрелно оръжие/, претърпян от ищеца. При тези обстоятелства въззивната инстанция е съобразила наличната задължителна и вече уеднаквена практика на ВКС, като основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице /т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.38/6.03.15 по г.д.№.44/15 на Апелативен съд [населено място], ІІІс.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: