2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 986
София,30.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 676/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. С. от [населено място] срещу определение № 422 от 04.07.2012 г. по ч. т. д. № 416/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба против определение № 311 от 21.01.2012 г. по ч. т. д. № 2970/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на подадената от него частна жалба, без да излага конкретни съображения за това.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от С. Д. С. от [населено място] частна жалба срещу определение № 311 от 21.01.2012 г. по ч. т. д. № 2970/2011 г. на Варненски окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея определение не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Изразено е разбирането, че произнасянето по възражението срещу издадената заповед за изпълнение не е въззивно и затова не подлежи на обжалване.
Този извод следва да бъде споделен, тъй като съответства на закона /чл. 423 ГПК/ и установената съдебна практика по приложението му.
Определението, с което подаденото от длъжника възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение се приема или не се приема, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на това определение не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга – същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона /чл. 423, ал. 3 и 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея.
Доколкото правомощията на компетентния съд в производството по чл. 423 ГПК не са свързани с проверка правилността на първоинстанционен акт, постановен в рамките на заповедното производство /т. е. същият не действа като въззивна инстанция/, нито с даване на разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 422 от 04.07.2012 г. по ч. т. д. № 416/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: