4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 988
гр. С., 16.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 172 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Г. М. и Г. Б. М. чрез пълномощника, адвокат Д. Д. срещу решение от 06.12.2011 г. по гр. дело № 468/2011 г. на състав на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия.
Ответникът – С. С. В. чрез пълномощниците, адвокат М. М. и адвокат М. М. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл по иск, предявен от С. С. В. против Г. Б. М. и Н. Г. М. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне собственост върху застроен недвижим имот в [населено място] срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 10, т. І, н.д. № 6/2002 г. на нотариус Б. А. с район на действие Кюстендилски районен съд /КРС/, като е уважил иска до размер на 5/6 идеални части с разноски в полза на ищеца – 1081.40 лв.
К. не са обосновали приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са въвели правен въпрос, неотносим към произнасянето и правните разрешения, развити от въззивния съд, а именно: „следва ли да бъде развален договорът, при положение, че неизпълнението е явно незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и е изпълнена останалата част от договора”. Кюстендилски окръжен съд е приел, че в случая не може и да става въпрос за това, че неизпълнение на задължението за гледане и издръжка било незначително и не обуславяло разваляне на договора. Въпросът е поставен не във връзка с приетите от окръжният съд правни разрешения, а с оглед на субективното становище на ответниците по претенцията, което са поддържали и във въззивната жалба, за наличие хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се основава на оспорването, което страната е поддържала в процеса, а на решаващите мотиви на съда, обусловили изхода на делото / в този смисъл изложението не е съобразено с разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 1 /. Горният подход при формулиране на въпроси, жалбоподателите са възпроизвели и по следващото запитване: „при уговорено задължение за гледане при нужда, каквато не е налице при сключване на договора, следва ли длъжникът – приобретател да бъде уведомен /поканен/ за изпълнение на появилата се в последствие нужда, и в забава ли е длъжникът по такова задължение, ако не е поканен от кредитора да изпълнява и уведомен за нуждата”. Кюстендилски окръжен съд е приел липсата на данни, обуславящи извод, че към момента на сключване на договора въобще не е била налице нужда от гледане и издръжка. Съдът е констатирал, че към момента на сключване на договора и двамата праводатели са били възрастни хора, в напреднала възраст със сериозни здравословни проблеми и са се нуждаели от грижи. Въпросът е относим към становището на ответниците в процеса, но не и към изводите на окръжния съд и поради това с него не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън съществените и решаващи мотиви на въззивната инстанция е и въпроса за преценката на размера на заплатената по договора продажна цена на база пазарната стойност на имота към момента на прехвърлянето с цел установяване наличието на хипотезата на чл. 87 , ал. 4 ЗЗД. Въпросът би имал значение за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, ако съдът е приел относимостта на хипотезата по чл. 87, ал. 4 ЗЗД към разглеждания случай, но в мотивите е обоснован друг извод за липсата на тази хипотеза. Поставен е въпрос за разваляне на договора при доказано изпълнение на част от него по заплащане на продажната цена и при частично неизпълнение по отношение на гледането, без да бъде съобразено изискването за връзка между приетото в мотивите на въззивното решение и формулирането на правни въпроси, съгласно разясненията в цитираното Т., т. 1. За да се търси отклонение от възприетите виждания в приложената съдебна практика, допуснато с обжалваното въззивно решение, както при предходните въпроси на касаторите, така и при този е необходимо въпросът да бъде поставен в контекста на мотивите на съда, определили изхода на делото, а в случая мотиви за частично неизпълнение на задължението за гледане и издръжка не са обосновани във второинстанционното решение. Въпросът за разваляне на договора при установено изпълнение по отношение на починалата страна е също така извън решаващите мотиви на въззивното решение, поради което и с него, както с станалите въпроси страната не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както се посочи по –горе въззивният съд е приел липсата на доказателства за изпълнение на договора по отношение на починалата страна. Въпросът за упражняване на наследствени права по договор за издръжка и гледане от страна по договора с исковата молба, т.е. дали следва да се приеме такова упражняване на права, ако те не са заявени изрично е въведен без оглед на приетите решаващи мотиви на въззивния съд и поради това с поставянето му не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
К. не са обосновали връзката между правните разрешения, приети от въззивния съд и приетите от ОСГК в ТР № 30/1981 г. по тълк. д. № 2/1981 г., респективно не са могли да аргументират противоречие между изводите на второинстанционния съд и изводите на ОСГК, чието решение е приложено, за да се установи къде същите намират, че окръжният съд се е отклонил от съдебната практика. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая касаторите не са съобразили изискванията да изложат правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна формулировка, да обосноват в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната или казуална практика на ВКС или къде същите съзират противоречива практика на съдилищата /съгласно разясненията в цитираното Т./, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от тях насока, ако според виждането им е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. Основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК в хипотезата на развитие на правото, предпоставя обосноваване още и на непълнота, неяснота или противоречивост на нормативната уредба по конкретни правни разпоредби, а в изложението жалбоподателите не са обосновали доводи в тази насока.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.12.2011 г. по гр. дело № 468/2011 г. на състав на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: