3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
Гр.София, 13.12.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1134 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. К., [населено място] срещу решение № 2028/07.11.13г., постановено по гр.д.№ 2433/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.03.13г. по гр.д.№ 8839/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД за заплащане на сумата от 26000 евро, представляваща част от заплатена продажна цена от 54000 евро по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.05.05г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Третото лице помагач Ц. А. К., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ответника [фирма] и третото лице помагач Ц. А. К. на 05.05.05г. е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, който със споразумение от 08.04.06г. е развален и платената продажна цена от купувача К. е върната на продавача, в която част споразумението има характер на разписка. Изложени са съображения, че независимо, че към датата на сключване на предварителния договор купувача К. и ищеца по иска – настоящ касатор са били в брак, то с този договор не се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, поради което не се прилага режима на съпружеската имуществена общност. Ищецът не е страна по предварителния договор, поради което не му се дължи връщане на цената след неговото разваляне.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя материалноправни въпроси, по отношение на които твърди, че липсвала практика на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това са: дали предварителният договор има облигационен или вещен характер, дали дадената парична сума в изпълнение на договор при действието на СК от 1985г. е съпружеска имуществена общност и разпореждането с общи парични средства представлява ли нарушение на чл.22, ал.2 СК /отм./.
По посочените въпроси е налице непротиворечива практика на съдилищата, както и на ВКС, а и отговорите на същите са извеждат от правните норми на СК от 1985г., според които в режим на съпружеска имуществена общност са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, но не и сумите, платени от един от съпрузите в изпълнение на облигационен договор.
Процесуалните въпроси: представлява ли нарушение на процесуалните правила „разместването на доказателствената тежест”, за задължението на съда да даде указания по чл.146, ал.2 ГПК и за правомощието на въззивния съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, както и налице ли е схвърхпетитум, ако липсва възражение за легитимацията на страната, не са обвързани с конкретни твърдения. Първоинстанционният съд е направил доклад на делото, разпределил е доказателствената тежест и е дал указания на страните. Оплаквания за допуснати нарушения при разглеждане на делото не са въведени с въззивната жалба. Възражението, че ищецът не е страна по предварителния договор, е заявено с отговора на исковата молба. Тезата на касатора изцяло е основана на разбирането му, че чрез сключения от съпругата му предварителен договор, той придобива вещни права върху недвижим имот, поради което при неизпълнение на този договор от страна на продавача, му се дължи връщане на платената сума. Както бе посочено, доводът е в противоречие със законодателно уредения режим на съпружеската имуществена общност, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2028/07.11.13г., постановено по гр.д.№ 2433/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.