3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 12.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 736 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 8871 от 10.06.2011 г. по ч.гр.д. № 5203/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 10.01.2011 г. на Софийски районен съд, с което прекратено производството по гр.д. № 42674/2009 г. и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд, [населено място].
Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 62008 от 04.07.2011 година, подадена от Е.С. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като съдът се е произнесъл в нарушение на закона по съществения процесуалноправен въпрос за подведомствеността на спора за вреди от незаконни действия на М. на вътрешните работи, когато увреждащото деяние е започнало преди влизане в сила на ЗОДОВ. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и поради значението за точното приложение на закона по въпроса може ли съдът да се отведе от разглеждане на спора при липса на обосновани доводи за предпоставките на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба, преграждаща по-нататъшното развитие на делото пред гражданския съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 42674/2009 година на Софийски районен съд е образувано въз основа на искова молба, постъпила в съда на 07.09.2009 година, с която Е.С. П. е предявил срещу М. на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лева за неимуществени щети от неправомерни действия на служители на Първо районно управление на МВР, [населено място], продължили в периода от 1980 г. до 01.12.2008 г. С определение от 10.01.2011 година, след констатация, че исковата молба е постъпила в съда след 01.03.2007 година, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, изпращайки го по подсъдност на Административен съд [населено място].
Определението е потвърдено с определение № 8871 от 10.06.2011 г. по ч.гр.д. № 5203/2011 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.1, ал.2 ЗОДОВ спорът по иск за вреди от действия на администрацията, заведен след влизане в сила на дял трети АПК (01.03.2007 г.) е подведомствен на административните съдилища.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Въпросът за подведомствеността на делата, образувани по искове по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която исковете с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и техни длъжностни лица при и по повод изпълнение на административтна дейност, каквато е воденето, поддържането и снемането на полицейска регистрация по реда на ЗМВР, се разглеждат по реда на административно-процесуалния кодекс. В съответствие с утвърдената практика, в т.ч. и с практиката по споровете за подведомственост, установена от П. състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл. 135, ал. 4 АПК, въззивният съд е приел, че административните съдилища са компетентни да се произнасят по дела, образувани по жалби след 01.03.2007 г. В съответствие с утвърдената практика е и изводът, че дали увреждащото деяние е започнало преди влизане в сила на ЗОДОВ е без правно значение за определяне на приложимия закон – когато деянието е осъществено в продължение на период от време, то моментът на преустановяването му определя приложимия ред за разглеждане на делото.
Въпросът може ли съдът да се отведе от разглеждане на спора при липса на обосновани доводи за предпоставките на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК не е обуславящ изхода на спора. По делото няма данни, нито се твърди отвеждане на състава, постановил въззивното определение, законосъобразността на което е предмет на касационно обжалване. Независимо от това, извършеният от първоинстанционния съд отвод на съдията на 12.10.2010 г. е по повод молба на ищеца съдържаща изявления, дали основание на съдията да приеме, че са налице предпоставките на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, а определението по подведомствеността на делото е постановено от съдия, определен след отвода.
Предвид изложеното, повдигнатите в частната касационна жалба въпроси не са от значение за развитието на правото – не налагат промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдигат неразрешен процесуален аспект по приложението на чл.1, ал. 2 ЗОДОВ, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8871 от 10.06.2011 г. по ч.гр.д. № 5203/2011 г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение.
Връща делото на Софийски районен съд за изпълнение на определение от 10.01.2011 г. за изпращане на делото на Административен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: