О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 12.02.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 390 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Столична община, подадена от адв. Р. В., срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.12.2014г., по възз.гр.д. № 3765/2009 г., по описа на Софийски градски съд. С това определение е върната като просрочена на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” от ГПК(отм.) във вр. § 2 ГПК депозираната в съдебно заседание на 12.12.2014г. въззивна жалба от С. срещу решение от 16.02.2009г. по гр.д.3948/2006г. на СРС, 26 с-в.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че в молба от 14.03.2007г., депозирана пред първоинстанционния съд, е посочил изричен адрес за призоваване по делото, а именно: [населено място], [улица], като в същата молба е посочено и конкретно лице, което да бъде уведомявано, а именно гл. юрисконсулт на район Б.- К. Е. Х. и при това положение връчването на съобщение за изготвеното решение на адрес в [населено място], [улица] извършено в нарушение на чл. 42, ал. 1 ГПК/отм./ Заявява, че с оглед изложените обстоятелства, срокът за обжалване на решението на СРС не е започнал да тече и подадената въззивна жалба е редовна, моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба И. И. Ц. и И. И. Ц. са изразили становище, в което я оспорват като неоснователна и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд, е приел, че съобщение за решението по гр.д. 3948/2006 г. е връчено редовно на страната С. на адреса й (гр. София, [улица]) чрез процесуалния представител юрисконсулт С. на 10.03.2009г. Изводът на съда не се е разколебал от молбата от 14.03.2007г., съдържаща се на л. 101 в първоинстанционното дело, доколкото е приел, че не съдържа изискуемото изрично изявление от страната да сочи съдебен адресат като лице на конкретен адрес в седалището на съда, на който единствено желае да й бъдат връчвани съобщения по делото. При тези мотиви, съдът е приел, че въззивната жалба на С., подадена в съдебно заседание на 12.12.2014г., е подадена след указания срок в чл. 197 ГПК/отм./ и я е върнал като просрочена.
Решаващите изводи на съда са неправилни и незаконосъобразни. В подадената от гл. юрисконсулт К. Е. Х. молба на 14.03.2007г. е посочен съдебен адрес на страната С. в [населено място], [улица]. Процесуалният закон, включително и ГПК/отм./ не съдържа изискване относно редовността и валидността на съдържанието на изявлението за посочване на съдебен адрес и адресат. При преглед на книжата, подадени от С. в първоинстанционното производство, а именно молба от 15.02.2008 г. /л.195/, пълномощно/л.229/, молба от 14.10.2008г. /л.242/, може да бъде направен обоснован извод в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че именно адресът в [населено място], [улица] съдебният адрес, на който страната желае да получава съобщения и призовки по делото, а фактът, че първоинстанционният съд неправомерно е връчвал съобщения на адреса на седалището на общината е без правно значение. При наличие на съдебен адрес връчването на съобщението за изготвено решение от въззивния съд съгласно чл. 42 ГПК/отм./ е следвало да се извърши на същия, за да се приеме, че то е редовно. Посочването на съдебен адрес изключва призовката и съответно съобщението да се връчва на адреса на управлението на фирмата, в случая на жалбоподателя – С., тъй като се касае до норма, която охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват тези съдебни книжа. Съдът не може да преценява целесъобразността на този избор тъй като посочената норма е създадена в интерес на страната, продиктуван от съображения за наличие на обстоятелства, които затрудняват получаването на призовките и съобщенията лично от нея. Възможността на чл. 48 ГПК/отм./ в тази хипотеза не е приложима и извършеното по този начин съобщаване не е редовно при посочен съдебен адрес. В този смисъл е и трайната и задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по новия ГПК – решение № 249 /24.03.2010 год. по гр.д.№ 397/2009 год. на І г.о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 529/21.06.2010 год. по гр.д.№ 642/2010 год. на ІІІ г.о., ВКС, решение № 45/04.05.2012 год. по гр.д.№ 482/2011 год. на І г.о.,ВКС, определени № 612/27.09.2011 год. по ч.т.д. № 556/2011 год. на І т.о. на ВКС и др. Според последната когато страната е посочила съдебен адресат /кумулативно адрес и лице на посочения адрес, чрез което да бъде извършвано връчването на съобщения и книжа, независимо дали същото съвместява и качество пълномощник на страната по делото/, тя задължително се уведомява чрез съдебния адресат. Уведомяването й по реда на чл.50 ал.3 ГПК е допустимо и би било редовно само в случай на невъзможност за уведомяването й чрез посочения съдебен адресат, хипотеза, каквато в случая не е документирана. При изложените съображения, изводът на въззивния съд, че С. е редовно уведомена за постановеното първоинстанционно решение на адреса по седалището й е неправилен и засяга правото на защита на страната, като се преклудира възможността за обжалване на постановеното решение, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, постановено в открито съдебно заседание на 12.12.2014г. по възз.гр.д. № 3765/2009г., по описа на Софийски градски съд, с което е върната като просрочена въззивната жалба на С. срещу решение от 16.02.20009г. по гр.д.3948/2006г. на СРС, 26 с-в.
ВРЪЩА делото на СГС за администриране на въззивната жалба на С. и продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: