2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 24.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №215/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. К. срещу решение от №347 от 27.10.2014г по гр.дело № 948/2014г. на Окръжен съд –Велико Търново,с което е потвърдено решение № 729 от 24.07.2014 по гр.д № 90/2014 на ВТРС , произнесено в трудов спор по обективно съединени искове на касатора по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ ,заедно с иск по чл. 215 КТ за заплащане на командировъчни пари в размер на 4136,23 лв , за периода от 10.05.2013г-30.08.2013г ,същите отхвърлени поради това ,че не е възникнало трудово правоотношение ,тъй като не е бил сключен трудов договор с ответника по иска .
В изложение, касаторът на първо място се позовава на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК ,поради противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с установена практика на ВКС , в две насоки : че между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение поради липсата на писмен(двустранно подписан) трудов договор ,където противоречието е с реш. №21 от 2012г по гр.д № 595/2011 ІІІ г.о ,реш. № 907 от 2011г по гр.д №3725/2008 І г.о и реш. № 943/2010г по гр.д № 4902/2008 ІІ г.о , практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Вторият въпрос е че в противоречие с реш. № 907 от 2011г по гр.д №3725/2008 І г.о въззивният съд приема с оглед липсата на писмен трудов договор, че отношенията между страните подлежат на уреждане по друг ред. По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставят и въпросите: намира ли приложение чл. 75 ал.1 КТ когато и двете страни са недобросъвестни; недействителен ли е трудов договор, в който липсва подпис от страна на работника поради несъгласие с отделни клаузи при наличие на писмени доказателства , изявления и индиции за наличието му , определено чрез съществените му елементи.Правилно и законосъобразно ли е сключването на поредица от трудови договори по чл. 70 ал.1 КТ за една и съща работа,чрез фиктивна промяна на работодателя . Според защитата отговорът на тези въпроси е решаващ за изхода на спора и свързан с тълкуване на закона
Отговор не е постъпил
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира касационната жалба за недопустима в една част . Искът по чл. 215 КТ е бил обективно съединен с други искове ,но без да е обусловен от основателността им . Затова цената му следва да се прецени самостоятелно при предпоставките по чл. 280 ал.2 ГПК. Същата е в размер на 4136,23 лв и е определяща за извода, че касационно обжалване на решението в тази част не е допустимо ,съответно касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази част .
В останалата част касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество . Към нея е налице изложение, в което по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не са формулирани ясно материалноправни въпроси. Доколкото се изразява теза , че обжалваното въззивно решение възприема липсата на възникнало валидно трудово правоотношение единствено като пряк и безусловен резултат на липсата на подписан от двете страни трудов договор, това не е така. Тезата не съответства на съдържанието на обжалваното решение и обстоятелственото изследване на фактите , обусловило решаващите изводи на съда , при което съдилищата са се съобразили именно с установената от ВКС практика (470/2010 по гр.д №671/2009 ІV г.о , реш. № 943/2010г по гр.д № 4902/2008 ІІ г.о и др.).
Липсата на формулиран въпрос позволява на защитата да твърди , че между обжалваното решение на ВТОС и цитираните три съдебни решения от практиката на ВКС има противоречие , но в действителност няма произнесен от въззивния съд правен въпрос , който да е в противоречие с тези решения . В решение №21 от 2012г по гр.д № 595/2011 ІІІ г.о освен принципните положения , съобразени от въззивния съд , е посочено също така , че осъществяването на писмената форма при трудовия договор като форма за действителност има и когато насрещните волеизявления се материализират поотделно , пример за което е наличието на молба за назначаване на работа, или други молби в тази връзка ,подписани от работника. При конкретните обстоятелства по делото съдът не е могъл да приложи това разрешение и мотивирано е посочил защо. Предложенията на ответника за оформяне и подписване на целия пакет документи, вкл. трудовия договор след прекратяване на трудовите правоотношения с предходния рабтодател , за времето през което касаторката Т.Коларска е продължавала да пребивава в чужбина и да изпълнява работата , за която е била командирована от предишния работодател там , са били върнати неподписани от ищцата ,тъй като по нейна воля не са приети като цяло. От въззивния съд е съобразена и разликата , указана в реш. № 907 от 2011г по гр.д №3725/2008 І г.о. Правилата на чл.74,75 КТ са приложими , когато съществува трудов договор при наличие на порок от вида на посочените в чл. 74 ал.1 КТ и са неприложими , когато такъв липсва. По цитираното решение на ВКС ,този отговор е дал основание за решение по същество , с което при липса на трудово правоотношение е била уважена облигационна претенция за заплащане на извършеното от ищеца като по ненаименован договор ,който не е трудов , но не става ясно защо защитата намира за относимо това разрешение на въпроса могат ли правоотношенията са се уредят като по облигация във връзка с възложена работа , при положение че по делото се иска отмяна на уволнение и възстановяване на длъжност (искове по чл. 344 ал.1 т.1,т.2 КТ), за заемането на която ищцата по своя воля не е встъпила в правоотношение с посочения в исковата молба ответник. Обосновка в тази връзка на въпроса с изхода на делото по тези два иска е необходима в изложението, тъй като по отношение на паричната претенция касационната жалба е недопустима по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК. Неотносимо е цитирано и решение № 943/2010г по гр.д № 4902/2008 ІІ г.о, което има предвид случай на загубен или унищожен оригинал на трудов договор , а не случай , при който самият служител е отказал да го подпише, за да встъпи в предложеното му трудово правоотношение. По изложените вече съображения, неотносими към решаващата дейност на съда и без връзка с изхода на делото са и въпросите , по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Те се условят на факти , каквито съдът не е възприемал за установени , а твърденията за „фиктивна промяна единствено на работодателя” по същество отричат твърденията ,на които са основани всички искове по отношение на конкретния ответник , избран от ищцата в този процес.
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на Т. Б. К. срещу решение от №347 от 27.10.2014г по гр.дело № 948/2014г. на Окръжен съд –Велико Търново, с което е потвърдено решение № 729 от 24.07.2014 по гр.д № 90/2014 на ВТРС в частта за отхвърляне на иска на основание чл. чл. 215 КТ за сумата 4136,23 лв за периода от 10.05.2013г до 30.08.2013г.
Определението в тази част подлижи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба , в седемичен срок от съобщението.
Не допуска касационно обжалване решение от №347 от 27.10.2014г по гр.дело № 948/2014г. на Окръжен съд –Велико Търново в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .