3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр.София, 25.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5710 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” срещу решение № 702 от 06.04.2015 г., постановено по в. гр.д. № 3821 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 19.06.2014 г. по гр.д. №3077 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, за осъждане на касатора да заплати на основание чл.59 от ЗЗД на Е. Н. И. сумата 110 176,66 лв., а на Л. К. А.-сумата 27 544, 16 лв. като обезщетение за ползването на апартамент стар номер 35/сега номер 20/, находящ се на четвърти надпартерен етаж на вход „Б” в жилищната сграда в [населено място], [улица].
Касаторът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Има ли обогатяване на Агенцията за сметка на обедняването на ищците, в случай че Агенцията ползва имот, без да плаща наем, който имот обаче е изцяло реконструиран и с променено предназначение, различно от това, за което е ползван имотът от ищците?
Ответниците Е. Н. И. и Л. К. А. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищците Л. К. А. и Е. Н. И. са си възстановили собствеността съответно върху две трети и върху една шеста идеална част от апартамента на основание чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС въз основа на влязла в сила заповед за отмяна на отчуждаването № РД-43-102 от 18.11.1998 г. на Кмета на Столична община. Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” е ползвала апартамента за периода от 26.05.2008 г. до 11.02.2013 г., поради което съсобствениците са предявили искове за произтеклото от това ползване неоснователно обогатяване, които са били уважени от първоинстанционния съд съобразно приетата по делото експертиза за размера на пазарната наемна цена. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд счел за неоснователно възражението на Агенцията, че след като апартаментът е бил изцяло реконструиран и е променено предназначението му от жилищно в административно, собствеността върху него не може да се реституира. Според съда към момента на отмяната на отчуждаването апартаментът е съществувал в реални граници, поради което ищците са имали правото да възстановят собствеността си. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска, тъй като даденото от този съд разрешение съответства на задължителната съдебна практика. Съгласно ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълкувателно гр.д. №6/2005 г. на ОСГК и ТР, което препраща към ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВКС, е достатъчно обектът на реституция да съществува до размера, в който е отчужден. Не е поставено условието предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването. Такова изискване би обезсмислило приложението на закона, защото много от отчуждените недвижими имоти през годините са променяли функционалното си предназначение. Целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Следователно необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените функционални промени са без правно значение за действието на реституцията. В случая нито реконструкцията е довела до създаване на друг, различен от предишния имот, нито промяната на предназначението е пречка за реституцията.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 702 от 06.04.2015 г., постановено по в. гр.д. № 3821 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 19.06.2014 г. по гр.д. №3077 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, за осъждане на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” да заплати на основание чл.59 от ЗЗД на Е. Н. И. сумата 110 176,66 лв., а на Л. К. А.-сумата 27 544, 16 лв. като обезщетение за ползването на апартамент стар номер 35/сега номер 20/, находящ се на четвърти надпартерен етаж на вход „Б” в жилищната сграда в [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: