1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
ГР. София, 31.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.01.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1270/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №10438/09 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу А. Д. , предявен като частичен за сумата от 2 580 евро / при пълен размер петкратният на посочената сума/, представляваща неустойка за неизпълнение в тр. договор на страните от 20.07.07 г., на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – материалноправният въпрос за начина на тълкуване на договора при издирване действителната обща воля на страните относно съдържанието и действието на чл.20 от него и дължимостта на уговорената там неустойка в случая, е решен от въззивния съд в противоречие с три решения на ВКС без задължителен характер – №№ 454/07 г. на второ г.о., 1056/07 г. на ІV-то г.о. и №788/05 г. на второ г.о.. Задължителна практика не се сочи, затова основанието следва да бъде квалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 на ОСГТК.
Въззивният съд е разрешил спора за дължимостта на претендираната неустойка, след като е тълкувал тр. договор на страните от 20.07.07 г. за действието на клаузата, в която е уговорена – чл.20 от договора. Изложил е подробни съображения, че тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с предходната на чл.19, към която и изрично препраща. Така е достигнал до извода, че клаузата на чл.20 от договора има действие само за времето му, като цели да обезщети работодателя за неотчетените суми и непредаденото по сделките, които работникът е сключил от свое име, като се е възползвал от поверената му информация и/ или в нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл.19, която изрично се отнася за „времето на действие на настоящия тр. договор”. В клаузата на чл.20 страните са назовани с качествата им по тр. договор, което според ГС също сочи на приложимостта й за времето, през което за обвързани от него. Наред с това е посочено, че в случая ищецът твърди, но не установява, ответницата да е получила сумата от 2 580 евро като комисионна по сделка, подготвена докато работила при него с поверената й информация, но завършена след напускането й по взаимно съгласие. Или не е установена и предпоставката за обезщетяване – получена сума, която не е отчетена на работодателя.
Договорът е тълкуван във връзка със спора, както е прието в посочените от касатора решения на ВКС. Действителната обща воля на страните е търсена от обстоятелствата и изявленията им при сключване на договора – отчетено е, че договорът е трудов и поетите насрещни права и задължения са във връзка с изпълнението на възложената от работодателя на работника работа „брокер на недв. имоти” / Р №788/05 г./. Тълкуването е с цел установяване на действителната обща воля на страните за предвиденото в клаузата на чл.20 от договора обезщетяване и се налага при породеното със спора съмнение относно предпоставките и действието й във времето / Р №1056/07 г./. Уговорките в договора са тълкувани във връзка една с друга, като всяка се схваща в смисъла, който произтича от целия договор при отчитане характера, целта му и добросъвестността. Прието е, че договорът по начало е трудов, а посочената клауза – при спецификата на тр. функция на работника, цели да възмезди по общия гражданскоправен ред работодателя за вреди от неправомерно поведение на работника при използване на поверената му информация, договаряне с клиенти от свое име и неотчитане пред работодателя на полученото по такива сделки / р. №454/07 г./.
Доводите на касатора за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното на Градски съд София по гр.д. №10438/09 г. от 23.04.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: