О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№98/14.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия ,второ търговско отделение , в закрито заседание на девети февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 62 по описа за две хиляди и дванадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение на Пловдивски апелативен съд , втори състав , постановено на 25.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 1246 / 2011 год., с което е потвърдено разпореждане № 836 / 15.09.2011 год. по т.д.№ 485 / 2011 год. на С. Окръжен съд , за връщане въззивната жалба на [фирма] против решение № 14 / 14.07.2011 год. , постановено по делото . К. счита постановеното определение неправилно, тъй като липсва надлежно уведомяване на страната за констатираната от съда нередовност на въззивната жалба / невнесена държавна такса / , предвид получено съобщение от пълномощник на страната , упълномощен за процесуален представител по делото от лице – управител на дружеството, чиито правомощия към момента на уведомяването и срока за изпълнение указанията на съда по отстраняване на нередовността , са били прекратени . В допълнение се сочи, че упълномощаването не е било потвърдено от новия съуправител на дружеството. Моли обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване и да бъде отменено .
Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа досежно предпоставки за допустимост на касационното обжалване .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване , жалбоподателят сочи правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , който с оглед правомощията си да уточни и конкретизира, съгласно същото ТР ,настоящият състав възприема със следното съдържание : „ при наличие на двама управители , представляващи дружеството поотделно , когато само единият е в известност за конкретно съдопроизводство и информиран за извършваните съдопроизводствени действия, счита ли се и другият информиран и отговаря ли за действията на първия , вкл. извършени след прекратяване качеството му на управител ? „ . Така формулираният въпрос е напълно неотносим както към решаващите изводи на съда по потвърждаване определението за връщане , така и към действително относимите , с оглед обстоятелствата на които страната основава обжалването .
Указанието на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса по въззивната жалба е получено от процесуалния представител на [фирма] – адв. Е. , на 29.08.2011 год. и в предоставения преклузивен срок не е изпълнено , вкл. към датата на разпореждането за връщане на въззивната жалба – 15.09.2011 год. . Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба , приемайки че в периода от освобождаването на управителя, упълномощил процесуалния представител – адв.Е. и до вписването на новия съуправител С. М. , [фирма] е представлявано от досегашния съуправител С. Ж. , с чието съгласие е подадена въззивната жалба .
Видно е , че формулираният правен въпрос , по начало непрецизен и неотносим към конкретни правни аргументи , изложени от съда в обосноваване на решаващите му изводи , не отговаря на характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр . с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК . Спорът – очертан с обстоятелствената част на касационната жалба – се свежда до отговор на въпроса : прекратяването правомощията на управителя на дружество води ли до прекратяване упълномощаването на лице , натоварено с процесуално представителство на дружеството от същия и необходимо ли е изрично потвърждаване на упълномощаването от новия управител , доколкото съобщението за отстраняване нередовности във въззивната жалба е било адресирано и получено от този процесуален представител на страната . Отговорът на този въпрос не поражда затруднения и противоречия в практиката . Мандатното правоотношение в резултат на упълномощаването възниква между дружеството и упълномощения , поради което не се засяга от промяна в лицата , осъществяващи представителството му .
Предвид липсата на правен въпрос относим към решаващите изводи на съда и изобщо относим към правния спор в конкретния случай , се явява невъзможно прилагането на допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , а и конкретни доводи в тази насока не са изложени .
Предвид изложените съображения , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски апелативен съд, втори състав, № 1624 / 25.11.2011 год. ,постановено по ч.гр.д. № 1246 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :