2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
С., 21.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ EФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 166/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 във вр. с чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на заповед № 9115 от 14.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 ГПК в полза [фирма], [населено място] в производството по ч. гр. д. № 13 066/2011 г. на Пловдивски районен съд.
Молителят поддържа искане за отмяна на посочения акт, като излага подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 26.01.2012 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима.
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т.е. предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Това следва както от тълкуването на посочената норма и естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., което макар и прието при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., е запазило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения.
В настоящата хипотеза посочените изисквания не са налице.
Искането за отмяна касае заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на специалното заповедно производство, уредено в чл. 410 и сл. ГПК. Това е акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор за съществуване на вземането, за чието изпълнение е издаден, като защитата срещу неговите последици е възможна единствено чрез уредените в чл. 414 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК специални способи, но не и посредством извънинстанционното производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. С оглед на това, молбата за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на заповед № 9115 от 14.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 ГПК в полза [фирма], [населено място] в производството по ч. гр. д. № 13 066/2011 г. на Пловдивски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: