О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99
гр. София 26.02.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 787 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ответника С. Б. Н. срещу определение № 202/ 04.10.2013 г. по ч. гр. д. № 678/ 2011 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение оставя без уважение нейната молба за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на определение № 416/ 22.11.2012 г. по същото дело. Оплакването в частната жалба е за постановяване на обжалваното определение в нарушение на чл. 64, ал. 2 ГПК.
От ответника по частната жалба С. Н. Я. не постъпва писмен отговор.
С молба № 709/ 23.01.2013 г. С. Б. Н. иска от предходния състав на ВКС да възстанови срока за обжалване на определение № 416/ 22.11.2012 г. по ч. гр. д. № 678/ 2011 г. с довода, че нейните твърдения покриват фактическия състав на чл. 64, ал. 2 ГПК. Те са следните: 1) съобщението за определение № 416/ 22.11.2012 г. е получено от съпруга на С. Б. Н. на 19.12.2012 г; 2) на тази дата и в следващите две дати от срока за обжалването на акта с частна жалба тя е била в друго населено място и 3) съпругът й не притежава мобилен телефон и в дома й няма стационарен.
Настоящият състав споделя мотивите, при които предходният състав на Върховния касационен съд намира молбата за възстановяване на срока неоснователна, без значение на това дали са верни твърденията, с които е обоснована. Съгласно чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК, с получаването на съобщението от другото лице, което е оправомощено по силата на закона да го получи, се смята, че връчването е извършено на адресата. Последиците на фикцията на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК са преодолими, единствено в производството за възстановяване на срока. Предпоставките за уважаване на такава молба са две: 1) адресатът да е отсъствал от адреса и 2) да не е било възможно да узнае своевременно за връчването (чл. 46, ал. 4, изр. 2). Второто изискване следва да се тълкува в смисъл, че невъзможността от узнаване следва да е в границите на целия пропуснат срок; не на част от него. Изводът се налага при тълкуване на изречение второ във връзка с изречение трето. Чл. 46, ал. 4, изр. 3 ГПК гласи, че в тази хипотеза на възстановяване пропуснатият срок започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването. Тълкуването е и правилното. Съгласно чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК, не се допуска възстановяване на срок, ако е било възможно продължаване на срока за пропуснатото действие. Адресатът, който е отсъствал към момента на връчване на съобщението на другото лице и е могъл да узнае за връчването преди да изтече срока, разполага с право да иска неговото продължаване (чл. 63, ал. 1 ГПК). Това изключва неговото право на възстановяване на пропуснатия срок.
При тези мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба С. Б. Н. срещу определение № 202/ 04.10.2013 г. по ч. гр. д. № 678/ 2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.