4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на eдинадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2315/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/ с предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат К. И., срещу решение № 676 от 07.04.2014 г. по т.д. № 2080/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 19 от 28.02.2013 г. по т.д. № 813/2012 г. на Окръжен съд – Перник, Гражданска колегия, ІІІ състав. С посоченото първоинстанционно решение [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 31 170.42 лв. съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 24.11.-2010г. за извършване на дейност по зимно поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на Пернишка област, за която сума са издадени посочените в решението фактури, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска.
К. поддържа основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение, с произтичащите правни последици. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил липсата на безспорни доказателства за изпълнение на възложената работа, съответно за представяне на подписани месечни и междинни актове по смисъла на чл.4.1 от сключения договор. К. счита, че решаващият състав не е обсъдил наведените във въззивната жалба даводи, вкл. и доводът за изразеното от страните съгласие процесната сума от 31 170.42 лв. да служи като гаранция за изпълнение на задълженията на [фирма] по последващ договор от 12.10.2012 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: Тълкувайки действителната воля на страните, обективирана в клаузите на подписания помежду им на 12.10.2012 г. договор за извършване на поддържане/ превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/, допустимо ли е съдът служебно – при липса на възражение относно действителността на конкретна договорна клауза – чл.16 от същия договор, имаща силата на закон за тях, да не я приложи, въпреки, че същата е от съществено значение за изхода на спора.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел, че надлежното изпълнение на договорните задължения от страна на [фирма] е установено от писмените доказателства по делото – двустранно съставени акт-сметки за периода от 20.11.2010 г. до 15.03.2011 г., протокол обр.19 от 23.12.2010 г., двустранно подписани протоколи за извънсъдебно прихващане на насрещни вземания, двустранно осчетоводени фактури, частичното плащане от страна на възложителя и липсата на възражения по чл.264, ал.2 ЗЗД. Възприета е и неоспорената съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид забраната за представяне на нови доказателства и за въвеждане на нови фактически твърдения по см. на чл.266, ал.1 ГПК, решаващият съдебен състав, препращайки към подробните мотиви на определението от публичното съдебно заседание на 29.11.2013 г. за отказ да бъдат приети представените с въззивната жалба договор от 12.10.2012 г. и подписания от страните протокол от същата дата, не е обсъждал доводът на жалбоподателя, основан на тези писмени доказателства, поради неговото преклудиране.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, соченият от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, трябва да е обусловил решаващите изводи на съда по спорното материално право. В случая, поставеният в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос не обосновава наличието на този основен селективен критерий, тъй като доводите на въззивника/сега касатор/ за постигнато валидно съгласие между страните дължимата от възложителя сума в размер на 31 170.42 лв. да остане като гаранция за изпълнение на последващ договор от 12.10.2012 г., обективирано в т.16 от последния и в протокол от същата дата, са счетени от въззивния съд за преклудирани. В публичното съдебно заседание на 29.11.2013 г. въззивният съдебен състав подробно е мотивирал становището си по направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е отказал приемане на нови писмени доказателства – договор от 12.10.2012 г. и протокол към него, както и нотариална покана. Поради това за решаващият съд не е съществувало задължение да тълкува волята на страните в последващия договор, неприет като доказателство по делото, нито да съобразява изводите си за дължимост на възнаграждението по процесния договор от 24.11.2010 г. с обективираното в т.16 от договора от 12.10.2012 г. съгласие и в протокол, съставен въз основа на последния договор. К. не е формулирал процесуалноправен въпрос по приложението на чл.266, ал.1 ГПК, който по принцип би бил релевантен за делото, а съгласно указанията в цитираната тълкувателна практика на ВКС касационния съдебен състав не би могъл служебно да извежда правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото не следва да се преценява доколко е налице поддържаното от касатора допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 676 от 07.04.2014 г. по т.д. № 2080/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: