О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
[населено място], 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1625 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. П., чрез процесуалния му представител адв.Б. Т. срещу решение № 1998/03.11.2014г. по т.д. № 2259 /2014г. на Софийски апелативен съд,ТО,11 с-в, с което е отменено решение № 28/12.03.2014г. по т.д. № 63/2013г. на Окръжен съд-Враца и вместо него е постановено друго за признаване за установено на осн. чл.422 вр. чл.415 ГПК, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 415 600 лв., въз основа на запис на заповед от 18.03.2008г., издаден от [фирма] и авалиран от касатора, ведно със законната лихва от 15.12.2011г. до окончателното плащане, за която сума на 02.02.2012г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 5911/11г. на РС-Враца.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма], [населено място] в писмения си отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е издаден от [фирма] и авалиран от М. П.. САС е намерил за доказан факта, че същият запис на заповед обезпечава вземането на банката по договор за банков кредит от 14.12.2006 г. с кредитополучател посоченото дружество. Апелативният съд е счел, че банката е предявила в срок вземанията си по цитирания договор за банков кредит, обезпечен със записа на заповед пред синдика в производството по несъстоятелност на [фирма] открито с решение от 14.10.2011г. Въззивната инстанция е констатирала, че вземането на банката спрямо издателя по записа на заповед е било предявено в производството по несъстоятелност и включено в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда вземания на кредиторите на дружеството-длъжник. Спрямо авалиста САС е намерил, че записът на заповед е редовно предявен чрез връчване на нотариална покана. Решаващият съд не е уважил възражението на длъжника, че записът на заповед е нищожен поради липса на форма, като е приел, че посочването на адреса на клона на банката-поемател с град и точен адрес в достатъчна степен индивидуализира мястото на плащане. Не е споделил и възражението за недобросъвестност на поемателя по ценната книга и за извършване на злоупотреба с право, доколкото не се установява от доказателствата извършено плащане по каузалния дълг, поради което е направил извод за невъзможност авалистът да противопоставя на поемателя възражения по каузалното правоотношение, което се обезпечава със записа на заповед. Тъй като последният е бил издаден с падеж на предявяване, въззивната инстанция е изложила мотиви, че предявяването му на издателя е условие за настъпване на изискуемостта на вземането както спрямо последния, така и спрямо солидарно отговорния авалист. В случая е приел, че е налице предявяване на издателя пред синдика, а отделно и на авалиста чрез нотариална покана, връчена от нотариус с район на действие, в който се намира адресът на касатора.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси :
1/ Допустимо ли е запис на заповед с падеж на предявяване да се предяви чрез нотариална покана, в която е възпроизведено съдържанието на текст, за който се твърди, че съвпада с този на оригинала? Необходимо ли е нотариалната покана в този случай да бъде придружена с нотариално заверен препис от записа на заповед с оглед сигурността на длъжниците по него за това кой е актуалният титуляр на вземането по ценната книга и възможността на гърба на документа да има джира? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и Решение № 476/21.10.2013г. по т.д. № 900/2012г. на Окръжен съд- Пловдив, Решение № 97/08.08.2013г. по т.д. № 208/2012г. на Окръжен съд – Пазарджик и Решение № 106 / 25.02.2014г. по в.т.д. № 1372/13г. на Апелативен съд – П.. Едновременно с това касаторът счита, че е налице и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
2/ Допустимо ли е производство по изготвяне и връчване на нотариална покана да започне при помощник-нотариус с един район на действие и да завърши при помощник-нотариус с друг район на действие и с участието само на един представляващ банката с оглед нормите на чл.586, ал.3, чл.573, ал.1, чл.576, чл.572, чл.571 и чл.6, ал.1 ГПК, чл.3 ЗННД и чл.10, ал.1 ЗКИ, регламентиращи представителството на банките. Може ли в този случай да се приеме, че има редовно извършено чрез нотариална покана предявяване на записа на заповед, платим на предявяване? Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по този въпрос по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът намира противоречие между обжалваното решение на САС и задължителната практика на ВКС по Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І т.о., както и че постановеното по така формулирания въпрос от САС противоречи на Решение № 476/21.10.2013г. по т.д. № 900/2012г. на Окръжен съд- Пловдив.
3/ Следва ли на осн. чл.511, ал.1 ТЗ при открито производство по несъстоятелност спрямо издателя на записа на заповед, платим на предявяване, ценната книга да се предяви само на издателя или следва да се предяви и на авалиста, за да стане изискуемо плащането по него? Налице ли е предявяване на записа на заповед, ако пред синдика на несъстоятелния издател е предявено вземането само по каузалното правоотношение? Касаторът обуславя допускането на касационното обжалване по този въпрос с изпълнение на селективния критерий по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК.
4/ Допустимо ли е авалистът да прави възражения за нищожност на записа на заповед поради липса на основание, когато от доказателствата е видно, че поведението на поемателя представлява злоупотреба с право? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на обжалваното решение и приетото разрешение на поставения въпрос в решение от 17.02.2012г. по в.гр.д. № 12833/11г. на СГС.
5/ Представлява ли порок във формата на записа на заповед, обосноваващ недействителност на авала по него, непосочването на населеното място, в което да се плати ? Достатъчно ли е да се посочи улица и номер, а населеното място, където трябва да се плати, да се предполага? Може ли реквизитът място на плащане да се предполага, когато се преценява действителността на авала, а не на записа на заповед, по който е този авал? Приложима ли е по аналогия към авала нормата на чл.536, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.535 ТЗ? Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос касаторът обвързва с наличие на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
6/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и да се произнесе по всички искания на страните и ако не го стори това води ли до порок обосноваващ отмяна на въззивното решение? Касаторът счита, че по този въпрос САС се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – ПП № 7/65г. на ВС.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По поставените въпроси ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното:
Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по въпросите по първи, втори пункт и първи въпрос от трети пункт е неоснователно. САС е приел, че записът на заповед с падеж на предявяване е бил предявен на издателя по реда на чл.690 ТЗ пред синдика в производството по несъстоятелност на посочения длъжник и това е релевантният за настъпване на изискуемостта на вземането и спрямо авалиста факт, което произнасяне е в съответствие със задължителна практика по чл.290 ГПК – постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 45/13.01.2014г. по ч.т.д. № 2880/13г. на ВКС, ТК, I т.о. Следователно предявяването на записа на запис на авалиста чрез нотариална покана е допълнителен аргумент, който не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Оттук и поставените от касатора въпроси относно съдържанието на нотариалната покана и начина на извършване на нотариалното действие спрямо авалиста не отговаря на изискванията за наличие на общо основание по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
По втория въпрос от трети пункт относно предявяването на вземането по каузалното правоотношение пред синдика в производството по несъстоятелност, ВКС счита, че даденото от въззивния съд решение е, че съобразно доказателствата по делото ищецът-поемател по ценната книга е предявил всички свои вземания по нея в производството по несъстоятелност на длъжника-издател по процесния запис на заповед и че те са били включени в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда. Дали тези констатации отговарят на събраните по делото доказателства е въпрос на обсъждане на последните и преценка на оплакване за необоснованост, която в тази фаза на касационното производство настоящата инстанция не може да направи.
По четвърти въпрос е налице задължителна практика, обективирана в Решение № 17/21.04.2011г. по т.д. № 213/10г. на ВКС, ТК , II т.о., Решение № 120 по т.д. № 988/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 21 по т.д. № 1091/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 26 по т.д. № 1027/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., която е в смисъл, че отговорността на авалиста е самостоятелна спрямо тази на издателя и относителни възражения, основани на каузалното правоотношение, което се обезпечава от издадения ефект, авалистът не може да противопоставя, освен ако сам не е страна по това правоотношение, или в хипотеза на недобросъвестност при придобиване на ефекта и злоупотреба с право. Произнасянето на вззивния съд е в съответствие с тази практика и той подробно е обсъдил доказателствата във връзка с възражението на авалиста за наличие на злоупотреба с право от страна на поемателя. Отново въпрос на преценка на доказателствата е установява ли се такава злоупотреба с право. Следователно и по този въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС.
По отношение на пети въпрос въззивният съд не е направил предположение кое е населеното място на плащане, а е заключил, че мястото на плащане е изрично посочено с упоменаване на града, в който се намира индивидуализираният клон на банката-поемател. Поради което не може да се направи извод, че е изпълнено изискването по чл.280, ал.1 ГПК за произнасяне на САС по този въпрос в изложения от касатора смисъл.
Предвид обсъждането от апелативния съд на всички наведени по въззивната жалба и отговора на същата доводи и възражения и при самостоятелна преценка на събраните доказателства не е налице визираното от касатора противоречие на обжалваното решение със задължителна практика по см. на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК във вр. с разясненията по т.2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в служебно известните на състава : решение № 117/18.07.2011г. по т.д. № 1076/10г. на ВКС, II т.о., решение № 249/27.12.2011г. по т.д. № 1037/2010г. на ВКС, II т.о и др. Ето защо неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по петия поставен в изложението въпрос.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Разноски за производството не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1998/03.11.2014г. по т.д. № 2259 /2014г. на Софийски апелативен съд,ТО,11 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.