О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.99
София 22.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2914/2015 година
Производството е образувано по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1040 от 09.06.2015 г. по в.т.д. № 633/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4436 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 11200/2014 г. на Районен съд – Пловдив, XІІ гр. състав за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск за признаване за установено вземането на ДФЗ за сумата 19 461.26 лв. – главница, дължима по договор № 16/447075/18.12.2012 г. за предоставяне на помощ за закупуване на фураж за отглеждане на сладководна риба за 2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18132/2013 г. на РС-Пловдив.
В жалбата се поддържат основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, подробно мотивирани. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на формулирани процесуалноправни въпроси, както и въпроси, касаещи точното изпълнение на процесния договор, по които се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация Подробни съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ в редакция след изм. – ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г./ решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото е оценяем иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване на вземане за сумата 19 461.26 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Процесното вземане, произтича от твърдяно от ищеца неизпълнение по договор за предоставяне на държавна помощ de minimis за закупуване на фураж за отглеждане на сладководна риба през 2012 г., като помощта е отпусната във връзка с предмета на дейност на ответното дружество – търговец. Поради това следва да се приеме, че атакуваното въззивно решение е постановено по търговски спор по см. на чл.365, т.1 ГПК, което обосновава извод за търговския характер на делото. След като предявеният иск е под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол, атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Подадената на 17.07.2015 г./ след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на ответното дружество се дължат разноски в размер на 2 040 лева, съгласно представените с писмения отговор договор за правни услуги и списък по чл.80 ГПК.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] касационна жалба срещу решение № 1040 от 09.06.2015 г. по в.т.д. № 633/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на [фирма] сумата 2 040/две хиляди и четиридесет/ лева – разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: