О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 26.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 21
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ т. дело № 387 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]– [населено място] срещу решение № 7440 от 08.11..2017 г., постановено по гр. д. № 7148/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 39568/2015 г. на Районен съд – [населено място], ГО,61 с-в, с което е уважен искът на Р. А. К. срещу Медика АД, на което касаторът се явява универсален правоприемник , с което е признато за установено по иск по чл.422 ал.1 ГПК, че последният дължи на ищцата сумите от 13 452 лева-възнаграждение по договор между страните за осъществяване на правни и фактически действия от страна на К. в качеството й на представител по индустриалната собственост, ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното плащане, както и 108,47 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД и съответните разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила във ВКС след изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ бр. 50 от 2015 г./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В настоящия случай производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск за сумите от : 13 452 лева-възнаграждение по договор между страните за осъществяване на правни и фактически действия от страна на К. в качеството й на представител по индустриалната собственост, ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното плащане, както и 108,47 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД и съответните разноски.
Исковото производство е с характера на търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото страна по договорите е търговско дружество и съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни. Така предявените искове не представляват такива за собственост или други вещни права, а са облигационнни, поради което не попадат в изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и неса от категорията на тези, подлежащи на касация, независимо от цената на иска. Цената на предявените искове е под 20 000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]– [населено място] срещу решение № 7440 от 08.11..2017 г., постановено по гр. д. № 7148/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 387/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: