2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 23.05.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1909 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Община Лъки за изменение на постановеното определение № 105/12.03.2019г. в частта за разноските, като иска да му се присъди сумата от 4900 лв. за адвокатско възнаграждение. Представя платежно нареждане, за което изрично сочи, че не е било приложено към отговора на касационната жалба.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие” оспорва молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 105/12.03.2019г. съставът на ВКС не е присъдил претендираните разноски в размер на 4900 лв. за адвокатско възнаграждение. Констатирано е, че с отговора на касационната жалба са описани като приложени договор за правна помощ и извлечение от банковата сметка, но посоченото извлечение не е представено. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.06.2018г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4900 лв., платимо по банкова сметка. С оглед липсата на доказателства за направеното плащане искането за присъждане на разноски не е уважено.
Молителят представя платежно нареждане от 02.07.2018г. за превод на сумата от 4900 лв. от Община Лъки на адвокат Н. П. по договора от 27.06.2018г. Платежният документ не е приложен към отговора на касационната жалба, в който смисъл е и признанието на молителя.
Според разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, като в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В т.11 на ТР № 6/2012г. е прието, че претенцията за разноски може да бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В определение № 490/19.12.2017г. по ч.гр.д.№ 2474/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., на основание мотивите към т.11 на ТР № 6/2012г., е изразено разбирането, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и доказателствата за направените разноски да се представят до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.
Производството по настоящото дело е приключило с постановяването на определение № 105/12.03.2019г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. До постановяване на определението в закрито съдебно заседание на 11.02.2019г. и до обявяването му на 12.03.2019г. ответникът не е представил доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което не може с искане по реда на чл.248 ГПК да санира този свой пропуск.
По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Община Лъки за изменение на определение № 105/12.03.2019г. на ВКС, І т. о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: