О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София 25.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1660 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Н. К. ,М. В. К. Ч. и Ц. В. С.-трите от гр. С. процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 178 от 17.07.2009г.по в.гр.д. № 252 по описа за 2009г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 115 от 28.04.2009г. по гр.д. № 685/08г.на Смолянския районен съд.
Като основание за допустимост на подадената жалба – касаторът е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.1,по въпроса за началния момент на давностния срок по чл.137,във вр.с чл.113 от ЗТСУ/отм./,във вр.с чл.281 и чл.184 от ППЗТСУ/отм./, за вземания за отчуждени недвижими имоти. Позовава се на решение № 1* от 11.07.1984г.по гр.д. № 553/84г.на ІV г.о. на ВКС, решение № 1* от 9.10.2001г.по гр.д. № 2163/00г.на V г.о. на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г.на ВКС, както и решение № 8* от 27.09.2002г.по гр.д. № 3448/02г.на ІІ г.о. на ВАС.
Поставя и втори въпрос- във връзка,с който сочи основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,за това дали с оглед на нормата на §7 ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА- към момента на отчуждаването общината е била собственик на имота,за който е получила обезщетение
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззвиният съд е оставил в сила решението на районния съд,с което е отхвърлен предявения от В. Н. К. ,М. В. К. Ч. и Ц. В. С. против О. С. иск за заплащане на сумата от 9 1680лв.,представляваща стойността на придадения по регулация имот на ищците с площ от 329 кв.м.,с идентификатор 67653.934.378 по кадастралната карта на гр. С. и за частта от 50 кв.м.от имот с идентификатор 67653.934.379 по кадастралната карта на гр. С.,претендира като сума, с която община С. се е обогатила без основание за тяхната сметка,ведно с лихвите върху тази сума,ведно с лихвите върху тази сума в размер на 832лв., считано от 18.06.2001г.до датата на предявяване на иска- 11.12.2008г.
За да постанови решението си –въззивният съд е приел,че не е налице основание да се претендира връщане на сумата /и не е налице получаване на такава без основание/ тъй като собствеността в полза на ищците е възстановена /на 27.12.2001г./ шест месеца след като е извършено отчуждаването на общинския/към този момент/ имот от 965кв. /в които влизат и възстановените 362 кв.м/. Касае се за придаден по регулация имот, стойността на който правилно е бил изплатена от Църковното настоятелство на общината. Отделно-съдът е счел и че да е налице вземане,то е погасено па давност,която е започнала да тече-от превеждането на сумата- 18.06.2001г.
С оглед на така постановения съдебен акт-първият поставен от касатора въпрос – за началния момент на давностния срок за вземания за отчуждени недвижими имоти-не е от значение за изхода на спора,тъй като не е свързан с формиране на решаващата воля на съда. Това е така,защото за да се преценя дали едно вземане е погасено или не по давност,следва неговото съществуване и изискуемост да са установени,а в случая това не е така. При положение,че съдът е приел,че не е налице вземане поради липса на някоя от хипотезите, разграничени в Постановление № 1/1979г.на Пленума на ВС/- е безпредметно обсъждането на въпроса за давността. От своя страна – обстоятелството, че поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора,обезсмисля преценката на довода по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като законът изисква комулативното наличие на двете предпоставки.
Относно другия поставен въпрос за правото на собственост в полза на общината към момента на отчуждаването,с оглед твърдението на касаторите,че съгласно §7 ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общината преминават онези имоти,които не подлежат на реституция,а в случая –техният имот не е такъв,защото същият е правомерно възстановен в тяхна полза по реда на ЗСПЗЗ,то този въпрос се поставя за първи път едва пред касационната инстанция и не може да бъде решаван като първа и последна инстанция от нея. На това основание,настоящият съдебен състав приема,че се касае до въпрос,който не е обосновал правните изводи на въззивния съд по спора и въз основа на който не може да се допусне до касационен контрол постановения съдебен акт.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 17.07.2009г.по в.гр.д. № 252 по описа за 2009г. на Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.