ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
София, 06.02. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2991 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Делото е образувано по касационната жалба на адвокат Б. П. като процесуален представител на М. В. К. от гр. Д. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 08.V.2008г. по гр.д. № 66/2008г., с което е оставено в сила решението на Д. РС от 30. ХІ.2007г. по гр.д. № 114/2007г. в частите му, с които К. е осъден да заплати на И. М. Г. от гр. С. разликата над 900лв. до 4000лв. цена на автомобил “Х” с ДК № С* по сключен помежду им на 07.V.2002г. предварителен договор, и е отхвърлен насрещният иск на К. срещу Г. за присъждане на 6000лв. обезщетение за пропуснати ползи от неизползване на същия автомобил за периода 07.V.2002г. – 07.V.2007г.
Ответникът по касационната жалба И. М. Г. от гр. С. не е заявил становище.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по съображения, че правното основание на предявения иск е чл.55 ал.1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване, произтичащо от сключения предварителен договор, по каквото се е произнесъл първоинстанционния съд, а въззивната инстанция е приела, че правното основание е чл.34 от ЗЗД – тъй като предварителният договор е нищожен поради заобикаляне на закона, като в тази насока не са събирани доказателства, тъй като ищецът няма такова твърдение. Изложени са и съображения за неправилност на извода за нищожност на договора. /Не следва да се вземат предвид съображенията на касатора относно основанията за допускане на касационно обжалване в допълнителната му молба, депозирана в съда на 26.VІ.2008г., тъй като тя е предявена след изтичането на преклузивния срок за касационно обжалване, започнал да тече от връчването му на 13.V.2008г. на съобщение за въззивното решение/.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт в частта по предявения от Г. срещу К. иск, Смолянският окръжен съд е приел, че правното основание, на което почива задължението на К. да плати на ищеца 4000лв., дадени му от него по сключеният помежду им на 07.V.2002г. предварителен договор за продажба на лек автомобил, внесен от ответника същата година на името на С. М. като инвалид, е чл.34 от ЗЗД. Това е така, тъй като договорът е нищожен не поради обещанието за продажба на чужда вещ, а поради заобикаляне на закона. С предварителния договор страните съзнателно целят постигането на забранен от чл.753 ал.1 от П. за прилагане на Закона за митниците резултат, тъй като по силата на посочената разпоредба в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос, какъвто е автомобилът, предмет на предварителния договор, не могат да бъдат заемани, отдавани под наем, залагани или прехвърляни – възмездно или безвъзмездно – за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. В случая още преди закупуването и внасянето на автомобила е било налице намерение той да не се ползва за лично обслужване на Сл. М. , а внасянето му на нейно име е било само с цел спестяване на дължимото се за това мито.
По предявения от К. срещу Г. насрещен иск въззивният съд е приел, че пропуснатите ползи може да се търсят само при неизпълнение на валиден договор, а при нищожна сделка страните може да искат само това, което са дали една на друга. С оглед на това и по силата на чл.34 от ЗЗД в случая К. може да търси от Г. само вещта, а след като връщането й е невъзможно поради изземването й от от държавни органи, той евентуално може да иска нейната равностойност. Насрещният иск обаче не е такъв по чл.34 от ЗЗД.
Съгласно чл.280 ал.1 т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставеният за разглеждане с касационната жалба въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по релевирания с жалбата съществен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, за отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика или на непълноти или неясноти на правните норми. Изложените от касатора съображения в тази връзка не обосновават такава необходимост. Въззивният съд се е произнесъл по иска на предявеното основание /предвид изложените в исковата молба обстоятелства, на които той е основан, и петитум – по чл.55 ал.1 от ЗЗД/, тъй като връщането на даденото по нищожна сделка, предвидено в чл.34 от ЗЗД, се търси на това основание. Тези разпоредби са ясни и не се налага тълкуването им, а по приложението им има трайна и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Смолянския окръжен съд, ГО, на 08.V.2008г. въззивно решение № 98 по гр.д. № 66/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: