О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 990
София, 04.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември…………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 2376/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма] – в ликвидация, [населено място], чрез пълномощника адв. А. Ш. от АК-П., срещу решение № 565 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 1007/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 739 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 2455/2012 г. на Пазарджишкия районен съд. С него са уважени искове на П. А. Ч. от [населено място] срещу касатора за признаване на незаконност и отмяна на заповед за уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност „ръководител отдел „Инкасо” и за заплащане на обезщетение зарази незаконното уволнение до размер на 4737, 89 лева и разноски по делото – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата П. А. Ч. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси, които се решава противоречиво от съдилищата. Процесуалният въпрос е „Трябва ли да се отложи разглеждането на делото при внезапна пречка за явяване на страната, която няма процесуален представител, съответно налице ли е процесуална преклузия за позоваване на нищожност на договорна клауза в хода по същество”, а материалноправният „Може ли с КТД да се създават нови ограничения при уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ”. Касаторът представя решение № 322 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на ІV г.о. ВКС по чл.290 ГПК и две определения по чл.288 ГПК, които не подлежат на обсъждане.
Въпросите са формулирани по начин, който не съответства на данните по делото и мотивите на въззивния съд. Делото не е отложено от въззивната инстанция защото страната не е осъществила надлежно доказване за наличието на препятствие, което не може да се отстрани – чл.143, ал.2 ГПК /твърдение за заболяване на представляващото касатора-работодател лице/. Възражението му за нищожност на клаузата от КТД, с която е уговорена синдикална защита на членовете на синдикалната организация, е обсъдено от съда, но е прието за неоснователно. Материалноправният въпрос се поддържа съвсем произволно. Защитата на синдикалните членове в случаите на съкращаване на щата е законоустановена в чл.333, ал.4 КТ, а в конкретния казус КТД се съобразява с нея, а не я разширява.
При така поставените въпроси не може да се обоснове и тезата за противоречива практика на съдилищата, нито такава съществува. Приетото във въззивното решение за наличие на закрила при уволнението и липсата на данни за преодоляването е правилно и съставлява безпротиворечива и постоянна практика на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 565 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 1007/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.