„
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 991
София, 04.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември……………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 2734/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. З. С. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение № 1464 от 18.12.2012 година по т.д. № 1222/2012 година на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 314 от 06.08.2012 г. по гр.д. № 5/2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на А. М. Е. Г., френски гражданин и Ж. С. Г., гражданка на Великобритания, сумата 12 807 евро по предявен частичен иск от обща сума от 40 326 евро, представляваща връщане на задатък в двоен размер по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2008 г., както и разноски по делото в размер на 1002 лева – иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците А. М. Е. Г., френски гражданин и Ж. С. Г., френски гражданин, чрез пълномощника им адв. И. Т. от АК-София, оспорват наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовават касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния въпрос: „При наличие на комбиниран договор, съдържащ елементи на договор за покупко-продажба и договор за изработка, неплащането на втората вноска от цената от страна на купувача дали му придава качеството на изправна страна и дали му дава основание за реализиране на отговорността по чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД за присъждане на задатъка в двоен размер?”
За да отхвърли иска, квалифициран по чл.93, ал.2 ЗЗД, съставът на въззивният съд е приел, че ищците са изправна страна по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в новостроящ се[жк]в землището на [населено място], тъй като са внесли авансово сумата 2000 евро и първа вноска от 18 163 евро. Ответникът, сега касатор, не е изпълнил договорните си задължения, тъй като не е установил построяването на обекта на ищците в определената степен на завършеност към датата 20.12.2008 г., предаването му с приемателно-предавателен протокол и изпращането на писмена покана за сключване на окончателен договор в предвидената за това форма на нотариален акт. Възражението за липса на кредиторово съдействие, свързано с плащането на втората вноска от цената, е намерено за неоснователно. При тези данни поставения въпрос е формулиран некоректно, тъй като не кореспондира с решителните мотиви на въззивния съд, от които следва категорично, че ответникът не е доказал изпълнение на договора в посочените му части, за да може да очаква окончателна насрещна престация на купувачите, т.е. само той е неизправна страна по договора.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК извън твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение е неправилно. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. По приложението на чл.93 ЗЗД има дългогодишна и последователна практика, която се съблюдава от съдилищата, а конкретният казус не разкрива повишена сложност или проблематика, която да се отклонява от дадените разрешения.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1464 от 18.12.2012 година по т.д. № 1222/2012 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.