Определение №991 от 41628 по търг. дело №2097/2097 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№991

гр. София,20.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2097 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. С., действаща като [фирма] срещу решение №27 от 16.01.2013г. по гр.д. № 1358/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 449/ 12.09.2011г., постановено от Пловдивски окръжен съд по т.д. № 127/ 2009г., с което е уважен предявеният първоначален иск [фирма] срещу касаторката иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 700,20 лева- възнаграждение по чл.7, ал.1 от договор, наименован „Предварителен договор за покупко-продажба на вещни права и договор за строителство, от 26.11.2007г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.02.2009г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1000 лева- неустойка за забава по чл.19, ал.1 от същия договор, начислена за периода от 03.11.2008г. до 03.12.2008г., като са отхвърлени насрещните искове на жалбоподателката за заплащане на: сумата от 10 400 лева- недължимо начислен ДДС върху 52 000 лева – цена на имота по договор за продажба от 26.11.2007г.; сумата от 67 805,36 лева- надплатени суми по договор за извършване на довършителни СМР от 26.11.2007г., в това число – сума от 39 216,02 лева- платена в повече сума над договорената цена по чл.7, ал.1 от договора и сумата от 28 589,34 лева като сбор от платени суми за довършването на неизвършени от изпълнителя СМР по чл.3 от същия договор и сумата от 360 лева- неустойка по чл.18, ал.1 от същия договор за периода от 01.06.2008г. до 03.11.2008г., ведно със законна лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основана на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователно основното възражение на касаторката, че отношенията между нея и ищеца по първоначалните искове се уреждат от „Предварителния договор за покупко- продажба на вещни права и договор за строителство” и че същият е „отменен” със сключването на същата дата- 26.11.2007г., от страните на последващ договор, наименован „Договор за възлагане на довършителни строително- монтажни работи”, който не е изпълнен от насрещната страна и по който е налице надплащане на суми. Решаващият състав се е аргументирал с факта, че извършените от поръчващия плащания на възнаграждение за извършени СМР точно съвпадат със задълженията, поети от касаторката по „Предварителния договор за покупко- продажба на вещни права и договор за строителство”. Първата вноска е платена в изпълнение на чл.7, ал.1 от този договор, при подписването му, в който е посочено, че положените подписи „удостоверяват получаването на сумата от дружеството продавач”. За плащането на втората, третата и част от четвъртата вноска именно платецът е представил, издадените му от получателя на сумите, разписки. Направен е извода, че след като разписките във връзка с плащанията на вноските се намират във владение на платеца, самият той е поискал издаването им да бъде с онова съдържание, което да удостовери факта на изпълнението. Нито едно от плащанията не е във връзка с „Договора за възлагане на довършителни строително-монтажни работи”, в който не се съдържа клауза, че с подписването му страните правят отказ от „Предварителния договор за покупко- продажба на вещни права и договор за строителство”. Съдържащото се изявление в чл.7, ал.1 от договора, представен от дружеството- ищец, за плащането на първата вноска и разписките за плащане на останалите вноски са определени от въззивния съд като начало на писмено доказателства по чл.165, ал.2 ГПК, въз основа на което са приети за допустими свидетелските показания, с оглед които е счетена за доказана привидността на „Договора за възлагане на довършителни строително- монтажни работи”, подписан от страните, за да послужи за обосновка пред банката на финансирането на довършителните работи на строежа. Възизвната инстанция е изложила доводи за неоснователност на претенцията за връщане на платеното ДДС по окончателния договор, тъй като цената е договорена без ДДС, позовавайки се на разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че в противоречие на практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по следните значимите за изхода на делото правни въпроси: „/1/ за липсата на доклад по чл.146 ГПК при гледане на делото в първата и във въззивната инстанция и нейното значение за правилността на обжалвания съдебен акт; /2/ за прогласяване на симулативността на договора за възлагане на довършителни СМР и доказателствата, с които тази симулативност се установява; /3/ за обвързаността на страните по предварителния договор и възможността им да променят съществените условия на окончателните договори, възирани в предварителния договор, както и за необходимостта от клауза в окончателния договор за възлагане на довършителни СМР за „отказ” от предварителния договор, с оглед кой от двата договора е приложим.”
Поставените от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въпросът за правомощията на въззивния съд за доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК не е бил поставян, съответно разглеждан във въззивната инстанция. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по търк.д. №1 /2013г., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Във възивната жалба не се съдържа оплакване относно липсата на доклад на първоинстанционния съд, поради което в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, липсата на доклад на първоинстанционния съд не е взета предвид от възивната инстанция.
Относно симулативността на договора, представен от касатора, въззивната инстанция е основала акта си и на наличието на писмени доказателства, изходящи от касатора, а не само на събраните свидетелски показания, поради което е допустимостта на същите и значението на писмените доказателства, изходящи от позоваващата се на привидността страна, са ирелевантна за крайния изход на спора.
В атакуваното решение не се съдържа произнасяне относно сключения окончателен договор, тъй като предварителният договор не е съпоставен с него, а с т.нар. „договор за възлагане на довършителни строително- монтажни работи”.
Видно от изложеното, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са обусловили изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3, евентуално по т.2, ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №27 от 16.01.2013г. по гр.д. № 1358/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top