2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
София 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 787/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. от с. Д., община С., приподписана от пълномощника му адв. Недко Г., срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, № 14 от 02.02.2010г. по в.гр.д. № 6/2010г., с което е обезсилено решение № 453/29.10.2009г. по гр.д. № 929/2009г. на Габровския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Т. против частен съдебен изпълнител Г. В. Н. иск „за анулиране на действията за предаване на имот № 06004 на наследниците на Р. Р.” и производството по делото в тази част е прекратено. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен искът по чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Ответникът по касация Г. В. Н. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касаторът чрез пълномощника си твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, които се решават противоречиво от съдилищата, но не е формулиран никакъв въпрос. Изложени са неясни твърдения относно това защо въпросът е съществен, но от тях също не може да се изведе конкретен въпрос. Приложените решение № 279/2008г. по гр.д. № 489/2008г. на ВтАС и решение № 48/2009г. по гр.д. № 43/2009г. на ОС-Русе, които видно от отбелязванията върху тях са допуснати до касационно обжалване, не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не са влезли в сила. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд. Ответницата е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Габровския окръжен съд, № 14 от 02.02.2010г. по в.гр.д. № 6/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: