4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
С., 15.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 899/2011година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 662 от 07.10.2011 г., постановено по ч. т. д. № 605/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба против определение № 327 от 22.03.2011 г. по ч. гр. д. № 277/2011 г. на Пернишки окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 03.11.2010 г. по гр. д. № 185/2010 г. на Трънски районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против К. Б. Н. за сумата 4 186.97 евро, включваща 2 952.63 евро – главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 645/16.10.2008 г., и 1 234.34 евро – договорна лихва за периода 15.12.2008 г. – 02.11.2010 г., ведно със законните лихви и разноски за заповедното производство.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се излагат оплаквания за неговата неправилност. Частният жалбоподател се позовава на изрично указаната от въззивната инстанция възможност за обжалване на атакуваното с частната касационна жалба определение и изразява несъгласие с изводите на първия тричленен състав, че определението е постановено по търговско дело и с оглед размера на претендираното в заповедното производство парично вземане не подлежи на обжалване по силата на ограничителните норми на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Развива аргументи, че въведените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване са приложими само по отношение на постановените в общия исков процес въззивни решения и определения, не и спрямо актовете на съда в заповедното производство. Навежда довод, че договорът за потребителски кредит, от който произтича вземането, не е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, и преценката за допустимост на частната касационна жалба не следва да се обвързва с правилата за касационно обжалване на съдебните актове по търговски дела.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба К. Б. Н..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните в жалбата доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея въззивно определение. Необжалваемостта на определението е обоснована с разпоредбите на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., с които са изключени от касационен контрол решенията и определенията на въззивните съдилища, постановени по търговски дела с цена на иска под 10 000 лв. Прието е, че след като паричното вземане, за което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, е с размер по-малък от 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 18.04.2011 г., заповедното производство е приключило с постановяване на въззивния съдебен акт.
Определението е правилно.
С изменението на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от обхвата на касационния контрол определенията и решенията на въззивните съдилища, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. и по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По силата на § 25 във вр. с § 26 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., въведените с изменението на 280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК ограничения за достъп до касационно обжалване са приложими спрямо всички касационни и частни касационни жалби, подадени след датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. – 21.12.2010 г. Обжалваното пред първия тричленен състав определението по ч. гр. д. № 277/2011 г. на Пернишки окръжен съд е постановено по търговско дело с цена на иска /по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК/ под 10 000 лв. и предвид датата, на която е подадена частната касационна жалба – 18.04.2011 г., законосъобразен се явява изводът на тричленния състав за недопустимост на предприетото от [фирма] касационно обжалване. Дадените от въззивния съд указания, че определението може да се обжалва пред ВКС с частна касационна жалба, са ирелевантни за допустимостта на подадената жалба, тъй като не могат да породят за страната право на обжалване, каквото процесуалният закон не урежда.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неприложимост на въведените в чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК ограничителни правила за достъп до касационен контрол спрямо атакувания с частната касационна жалба съдебен акт. Вземането, за чиято защита е инициирано производството по чл.417 ГПК, произтича от договор за банков кредит. Съгласно чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, договорът за банков кредит съставлява абсолютна търговска сделка, което обстоятелство предопределя търговския характер на делото, образувано по заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Поради това правилно първият тричленен състав е обвързал преценката си за допустимост на частната касационна жалба с установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на постановените по търговски дела въззивни актове – 10 000 лв., а не с минималния праг, въведен за касационното обжалване на решения и определения по граждански дела. В практиката на Върховния касационен съд по приложение на разпоредбите на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК не съществува спор, че ограниченията на чл.280, ал.2 ГПК са приложими не само към постановените в исковия процес въззивни решения и определения, а и към определенията в заповедното производство /в този смисъл определение № 152 от 24.02.2011 г. по ч. т. д. № 80/2011 г. на ВКС, І т. о./. При така възприетото разрешение тезата на частния жалбоподател за неприложимост на ограничителните прагове по чл.280, ал.2 ГПК спрямо атакуваното с частната касационна жалба въззивно определение, постановено в производство по чл.417 и сл. ГПК, не намира опора в закона и не обосновава отмяна на обжалваното пред настоящия състав определение, с което жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Предвид изложените съображения, определението по ч. т. д. № 605/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 662 от 07.10.2011 г., постановено по ч. т. д. № 605/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :