2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
[населено място], 15.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1805 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №2105/18.12.2013г. по в.гр.д. №2381/2013г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр. състав, в частта, с която е потвърдено решение №282/10.05.2013г. по гр.д. №144/2013г. на Карловски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] има вземане срещу нея в общ размер на 23 800 лева, представляваща стойността на договор за обществена поръчка от 13.04.2009г., с който са доставени машини за снегопочистване, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д.№22/2013г. на Карловски районен съд – 09.01.2013г., ведно с направените по заповедното производство разноски в размер на 1 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че за да бъде уважен иска за реално изпълнение по чл.79 от ЗЗД е необходимо да е налице пълна изправност на кредитора, каквато не се установява от събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че събраните по делото гласни доказателства не установяват техническите характеристики на машините, доставени от ищеца, както и тяхното съответствие с параметрите, посочени в договора от 13.04.2009г.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка от 13.04.2009г., по силата на който ищецът се е задължил да достави 4 броя роторни снегопочистващи машини на стойност 23 880 лева. Приел е, че от представения приемо – предавателен протокол от 15.04.2009г. и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че продавачът е доставил машините, а купувачът е приел машините без забележки, поради което за последния е възникнало задължение да заплати цената им в уговорения десетдневен срок от подписването на приемо – предавателния протокол. Приел е за недоказано възражението на ответника за недостатъци на предадените машини.
К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по съществения материалноправен въпрос относно предпоставките за уважаване на иска по чл.79 от ЗЗД. Към изложението са приложени следните решения на ВКС на РБ: решение №109 от 27.07.2004г. по гр.д. №1425/2003г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №179 от 28.05.2004г. по гр.д. №1466/2003г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касационният жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като е формулирал общо материалноправния въпрос, обусловил изхода на спора, без да конкретизира кой извод на съда относно предпоставките за уважаване на иска за реално изпълнение на договорно задължение противоречи на практиката на ВКС на РБ. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, не е взел предвид направените възражения за неизправност на кредитора – ищец, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на процесуалния закон. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Не е налице и сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Представените от него решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, не формират задължителна по смисъла на т. 1 на чл. 280 ал.1 от ГПК съдебна практика /ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК по т. д. №1/2009г./. От друга страна те не са относими към предмета на настоящия спор, доколкото касаят предпоставките, при които възниква вземане за обезщетение за неизпълнение на договор по чл.79 от ЗЗД, а в случая се претендира изпълнение на договорно задължение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2105/18.12.2013г. по в.гр.д. №2381/2013г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр. състав, в обжалваната част, с която е потвърдено решение №282/10.05.2013г. по гр.д. №144/2013г. на Карловски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] има вземане срещу нея в общ размер на 23 800 лева, представляваща стойността на договор за обществена поръчка от 13.04.2009г., с който са доставени машини за снегопочистване, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д.№22/2013г. на Карловски районен съд – 09.01.2013г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., с адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5, офис 3, адвокат Мариана Г., разноски за касационното производство в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.