О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
София, 07. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 51/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 431 от 15.09.2008 год. постановено по гр.д. № 206/2008 год. на Окръжен съд – Б. , потвърждаващо решение № 5161/26.11.2007 год.по гр.д. № 198/2006 год.на РС Б. ,с което е отхвърлен,като неоснователен предявения от И. Н. Д. и Т. С. Д.,А. А. Л. и Н. Б. Л. ,П. Т. М.,Г. С. И. и Р. А. И. срещу С. Н. М. Б. иск за делба на следния недвижим имот:УПИ *, им.пл. № 2*,в кв.108 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б.,с площ от 12 238 кв.м.по скица ,по регулационен план от 1997 год. на града,при съседи : улици от всички страни.
В касационната жалба на жалбоподателите А. А. Л.,П. Т. М. и И. Н. Д. се релевират доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос,който е от значение както за точното прилагане на закона,така и за развитието на правото.
В касационната жалба на жалбоподателите Г. С. И. и Р. А. И.,подадена чрез процесуалния им пълномощник – адв. И. Г. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
В изложението по допустимост на касационното обжалване се поддържа,че е налице основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като въззивният съд е дал разрешение на основен материалноправен въпрос относно липсата на представителна власт на М. П. ,поради приемането,че П. М. е законен представител на В. Българска православна църква,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВАС.
Ответната страна – С. Н. митрополия,чрез процесуалния си представител адв. К. М. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли иска за делба въззивната инстанция е приела,че ищците/сега касатори/,чиято е доказателствената тежест не са доказали,че сложния фактически състав на продажбата на собствен на М. имот е осъществен,поради което прехвърлителните сделки,по силата на които ищците се легитимират като съсобственици на идеални части от делбения имот са нищожни,като противоречащи на Устава на Българската православна църква и на действащия към датата на вземането на решението Закон за вероизповеданията,както и поради липса на съгласие-липса на надлежно решение на епархийския съвет за нея и представителна власт при изповядването й.
Касационната жалба на жалбоподателите А. А. Л.,П. Т. М. и И. Н. Д. не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към нея следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовават касаторите – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че е решаван противоречиво от съдилищата ,или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовават следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпроса- материалноправен или процесуалноправен води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да бъде посочено,че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки.
Касаторите Г. С. И. и Р. А. И. се позовават на съдебна практика,поради което следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като представеното решение № 255/05.11.1992 год.по гр.д. № 263/1992 год.на ВС -5 чл.състав,което дава отговор относно характера на акт № 92/25.05.1992 год. на Директора на Дирекция по вероизповеданията при МС, в който е констатирано,че избора на Българския патриарх М. е станал в нарушение на УБПЦ е неотносимо. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин,поради което и позоваването на решение № 832/13.12.1996 год. по адм.д. № 807/96 год. на ВАС – 5 чл.състав и решение № 130/05.03.1997 год.по адм.д. № 852/1996 год. на ВАС-5 чл.състав не формира съдебна практика по гражданскоправен спор. Ноторен е факта,че Българската православна църква и поделенията й са юридически лица ex lege,с едно легитимно централно ръководство – Свети Синод,а Н. митрополит Н. е негов член от 1994 год.
В случая въпросът по който въззивният съд се е произнесъл е процесуалноправен – за тежестта и начина на доказване,съгласно чл.127 ал.1 ГПК/отм./на правото на собственост на ищците – касатори и по специално спазени ли са условията визирани в Устава на БПЦ при изповядване на сделки имащи за предмет вещни права върху недвижими имоти,за да бъдат валидни и да породят вещнотранслативен ефект. По този въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба и съществува последователна и многобройна съдебна практика. Следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са изложили никакви доводи и аргументи,както и не са посочили този процесуалноправен въпрос,по който искат ВКС да се произнесе.
По изложените съображения касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 431 от 15.09.2008 год. постановено по гр.д. № 206/2008 год. на Окръжен съд – Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: