О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
гр. София, 30.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3075/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Ц. К. срещу решение № 27 от 04.03.2015 г. по гр. дело № 6/2015 г. на Апелативен съд, [населено място].
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. Й. поддържа, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Апелативен съд, [населено място] е потвърдил решение № 191 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 97/2014 г. на Окръжен съд, [населено място] в частта, с която Д. П. Й. е осъден да заплати на З. Ц. К. сумата 715 лв., с която се е обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане, отменил е решението в останалата му осъдителна част за разликата над 715 лв. до присъдените 32 195 лв., включително и в частта за разноските и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска за неоснователно обогатяване, предявен от З. Ц. К. срещу Д. П. Й. за заплащане на сумата 31 480 лв., представляваща разликата над 715 лв. до 32 195 лв., като погасен по давност, осъдил е Д. П. Й. да заплати на З. Ц. К. сумата 144.48 лв. разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част от иска и е осъдил З. Ц. К. да заплати на Д. П. Й. сумата 5126 лв., разноски за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска. Предмет на касационната жалба е посоченото въззивно решение в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от З. Ц. К. срещу Д. П. Й. за заплащане на сумата 31 480 лв., както и в частта, с която е осъдена З. Ц. К. да заплати на Д. П. Й. сумата 5126 лв., разноски за двете инстанции. За да отхвърли частично претенцията апелативният съд е приел, че ищцата е изпълнила вместо ответника негови задължения по договора му за кредит, както и за заплащане на цената по договора за покупко – продажба на недвижим имот. Тези изводи съдебният състав е направил след приемане доказаността на твърденията, поддържани от ищцата за това, че е живяла с ответника от 2002 г. до 18.06.2013 г., когато окончателно са се разделили, от съжителство имат родено дете, както и че ищцата е превела по кредитна сметна на ответника обща сума в размер на 3195 лв. на няколко вноски /вносни бележки съответно от 23.10.2006 г., 24.02.2008 г., 22.05.2008 г., 24.07.2008 г., 21.08.2008 г., 20.05.2009 г. и 25.04.2013 г./. Съдът е мотивирал горните изводи и след като е приел за установени следните обстоятелства – сключен договор за кредит за сумата 30 000 лв. на 15.08.2007 г. между ищцата и [фирма], който заем ищцата е изплащала, придобит от ответника имот – лозе и сезонна постройка в землището на [населено място], местност „Беджедереси”. От изложените факти са направени изводи за изпълнение на задължение на ответника за заплащане покупната цена на имота от ищцата. Освен това въззивният съд е приел, че искът е по чл. 59 ЗЗД, както и че вземането е станало изискуемо от деня, в който е извършено плащането, при които обстоятелства е обосновал и решаващият си извод за основателност на направеното от ответника възражение за погасяване на претенцията по давност с изключение на платените от ищцата за негова сметка погасителни вноски по кредита му в размер на сумата 715 лв., по вносни бележки от 20.05.2009 г. и от 25.04.2013 г. Присъждането на разноски с оглед отхвърлената част от иска е обосновано с този изход на спора.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния правен въпрос: „От кой момент започва да тече давността за връщане на сума на отпаднало основание, какъвто очевидно е нашият случай !„ . Жалбоподателката поддържа искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /според твърденията й за противоречие на изводите на въззивния съд с ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7, както и с решение по гр. дело № 872/2004 г. на състав на СГС, ІV ГО Б отд., което квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Страната иска допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за началния момент „на течението на погасителната давност при отпадане обещание за женитба /сключване на граждански брак/”, спрямо който сочи като допълнително основание определение по т.д. № 3568/2013 г. на ВКС, І ТО. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да се излагат доводи по тази норма.
Първият въпрос е поставен в хипотеза, по която въззивният съд не се е произнесъл. Съдебният състав е разгледал възражение за погасяване по давност на иск по чл. 59 ЗЗД, а въпросът в приложението се отнася до изискуемост на вземане, произтичащо от претенция по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, който не е обсъждан в мотивите на решението, тъй като при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД деня, от който започва да тече давностният срок се свързва с юридически факт, различен от този, който е релевантен за началния момент на погасителната давност при специалния състав на чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД. Въпросът за приложението на чл. 114, ал. 1 ЗЗД се разрешава в зависимост от правната квалификация на иска за неоснователно обогатяване и правните разрешения при общия и специалните фактически състави – чл. 55, ал. 1, предложение втори и трето ЗЗД са различни. Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в настоящия случай/, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, които жалбоподателката не е съобразила при изготвянето на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване не се формира противоречие между решаващите изводи на въззивния съд в постановения от него съдебен акт и другите съдебни актове, на които касаторът се позовава, тъй като между тях липсва идентичен правен въпрос, който да бъде предмет на произнасянето им. Поради това с позоваването на ППВС № 1 от 28.05.1979 г., т. 7 жалбоподателката не релевира основание за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /неправилно страната е посочила чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, относим към казуалната съдебна практика/, предвид липсата на противоречие в разрешенията по ППВС и въззивното решение. Напротив в разглеждания случай, като е приел, че давностният срок за вземането в хипотезата на чл. 59 ЗЗД тече от деня, в който е извършено плащането, въззивният съд е съобразил правните разрешения по т. 7 от цитираното Постановление на ВС. Предвид изложените съображения несъстоятелно е и позоваването на жалбоподателката на решение по гр. дело № 872/2004 г. на състав на Софийски градски съд, в което се третира изискуемост на вземане по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, а не по чл. 59 ЗЗД. Това съображение е относимо и към доводите в приложението, свързани с разглеждане на разрешенията, приети в мотивите на решение по гр. дело № 316/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о.
Вторият въпрос по реда на изложението в приложението е формулиран също така с оглед становище на страната /според ищцата обещанието за сключване на брак има характера на правно основание, отпаднало с обратна сила поради неизпълнението му/ и без оглед мотивите на въззивния съд, който е приел друго, а именно, че такъв юридически факт не е правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Въпросът не е съобразен и с обстоятелството, че искът по чл. 45 ЗЗД, основаващ се на твърдения за неизпълнено обещание за встъпване в брак е бил отхвърлен с влязло в сила решение на окръжния съд по същото дело. Поради това формулирането на цитирания по – горе въпрос чрез свързването на началния момент на погасителната давност по чл. 114, ал. 1 ЗЗД с неизпълнение на обещание за брак, като отпаднало правно основание по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД е проведено въз основа на становище на страната, което като несъобразено с решаващите мотиви на въззивния съд не формира общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като определението по т. дело № 3568/2013 г. на състав на ВКС, І ТО, на което се позовава жалбоподателката е постановено в производство по чл. 288 ГПК и представлява съдебен акт, който не формира съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК / в този смисъл са разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, т. 2 и т. 3/.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Страната не е обосновала допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваването на съдебна практика, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална предвид промяната на законодателството и обществените условия, а в хипотезата на липса на съдебна практика, чрез обосноваване на съществуваща непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1350 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 04.03.2015 г. по гр. дело № 6/2015 г. на Апелативен съд, [населено място] в обжалваната част.
ОСЪЖДА З. Ц. К. да заплати на Д. П. Й. разноски за касационното производство в размер на сумата 1350 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: