2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София,01.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 790/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 703 от 23.07.2012 г. по т. д. № 492/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение № 168 от 12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 111/2012 г. на Сливенски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението като незаконосъобразно и постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 04.10.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 168 от 12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 111/2012 г. на Сливенски окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че въззивният акт не подлежи на касационен контрол, тъй като размерът на всяко от предявените вземания е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за търговските дела /10 000 лв./, какъвто характер има и настоящото дело предвид обстоятелството, че процесните вземания произтичат от договор за търговска продажба, който е от рода на абсолютните търговски сделки.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е съобразена с императивното изискване на 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е постановено в съответствие с установения от закона минимален размер на цената на исковете по търговски дела, решенията по които подлежат на касационно обжалване, като е направена правилна преценка относно характера на процесното главно вземане и на възникналия във връзка с него съдебен спор.
Видно от изложените в т. 12 на депозираното от дружеството заявление по чл. 410 ГПК обстоятелства, претендираните от същото вземания за главница и лихва произтичат от договор за продажба, сключен между търговци. Следователно, търговският характер на делото в случая е обусловен от търговския характер на процесната сделка. Както правилно е отбелязал тричленният състав, продажбата на стоки е една от абсолютните търговски сделки, доколкото същата е сред изрично изброените в чл. 1, ал. 1 /т. 1/ ТЗ такива сделки.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 703 от 23.07.2012 г. по т. д. № 492/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: