3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
гр. София, 15.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1996 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 20.02.2014г. по гр.д. №6074/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Д въззивен състав. С него е потвърдено решение от 04.03.2013г. по гр.д. №3454/2012г. на Софийски районен съд, 76 състав в обжалваната част, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата 36 412 лева, представляваща неизплатена част от цена по договори от 06.11.2006г., 23.02.2007г., 21.03.2007г., 16.02.2007г. и 11.10.2006г. за разделно събиране на отпадъци., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 6 806,11 лева, представляваща лихви за забава на дължимото възнаграждение за периода от 31.10.2008г. до 31.10.2011г. К. жалбоподател поддържа,че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано, като правните и логически изводи на съда не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Счита за неправилен изводът на въззивния съд, че ищецът няма задължение да предаде директно на ответника събраните количества отпадъци, защото следвало да ги предава на трети лица. Твърди,че тази договорна разпоредба не следва да се тълкува строго буквално и формалистично, защото възложителят като собственик на отпадъците има право да посочи и себе си като получател на тези отпадъци. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което изпълнителят [фирма] да бъде осъден да изпълни своето задължение за предаване на отпадъците едновременно с изпълнението на задължението [фирма], [населено място], за заплащане на дължимото възнаграждение. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следния съществен материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: Налице ли е насрещно изискуемо вземане като предпоставка за надлежното упражняване на възражение за неизпълнен договор по чл.90 ал.1 от ЗЗД, когато в договора е уговорено, че дадена стока ще бъде предадена на трето лице? Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №190 от 15.04.2013г. по гр.д.№2079/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. и определение №502 от 24.07.2009г. по т.д.№346/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По поставения от жалбоподателя въпрос следва да се отбележи,че изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за неизпълнен договор не е обусловен само от преценката за липса на две насрещни задължения между страните по договор с уговорка за предаване на стока в полза на трето лице. Като аргумент за неоснователност на възражението за неизпълнен договор въззивният съд е изтъкнал обстоятелството, че ответникът – възложител не е изпълнил поетото с договорите за разделно събиране на отпадъци задължение да определи тези трети лица – преработватели, на които следва да бъдат предадени отпадъците, като изготви и предаде на изпълнителя списък на тези лица и го уведомява своевременно за всяка промяна в списъка. Съдът е приел,че доколкото възложителят не е изпълнил това задължение, то изпълнителят не би могъл да изпълни и поетото с договора задължение да транспортира отпадъците до краен преработвател и да представя кантарни бележки. Поради това изводите на съда по формулирания от жалбоподателя правен въпрос, не са единствено обуславящи изхода на производството по предявения иск за заплащане на възнаграждение по договорите за разделно събиране на отпадъци. Обуславяща крайния резултат е и преценката на съда за последиците от забавата на възложителя да окаже необходимото съдействие за изпълнение. Съответно поставеният от касатора въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело.
Не се установява наличие и на допълнителната предпоставка по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. Представените от него определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 от ГПК, не формират задължителна по смисъла на т.1 на чл. 280 ал.1 от ГПК съдебна практика, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК по т. д. №1/2009г.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.02.2014г. по гр.д. №6074/2013г. на Софийски градски съд, ІV Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.