О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 994
София, 07.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 2766/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. А. А. от АК-С., срещу решение № 415 от 05.11.2012 година по гр.д. N 294/2012 година на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 50 от 05.04.2012 по гр.д. № 291/2011 г. на Златоградския районен съд. С това решение касаторът е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на К. Й. Б., б.ж. на [населено място], обл. К., починал при трудова злополука на 15.09.2008 г., а именно: на Р. К. Б. от [населено място], [община], област К. – сумата 25 000 лева; на Р. К. Б. сумата 20 000 лева и на К. К. Б. сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноски по компенсация – искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
Ответниците Р. К. Б., Р. К. Б. и К. К. Б., всички от [населено място], [община], област К., чрез пълномощника си адв. Ф. С. от АК-К., са подали насрещна касационна жалба в отхвърлителната част на въззивното решение.
Третото лице [фирма], София, София, оспорва насрещната касационна жалба и намира за основателна жалбата на [фирма], [населено място]. Претендира разноски по съразмерност.
Касационната жалба на [фирма], [населено място], е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но те не са обосновани. Не са формулирани въпроси, а са развити доводи относно начина на определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че решението е постановено в разрез с П № 4/23.12.1968 г. на ПлВС. Проблемът е развит в неговия материалноправен аспект и се отнася до критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне размера на репарацията. Възпроизведен е текстът на постановлението относно понятието „справедливост” и необходимостта от конкретна преценка на фактите и обстоятелствата по делото. Доводите следва да се квалифицира по чл.281, т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради постановяването му в разрез с материалния закон /чл.200, ал.1 КТ и чл.52 ЗЗД/. По същия начин са изложени съображения за неправилност на решението поради определяне на нисък процент съпричиняване /50%/ от страна на пострадалото лице. Те са отново по съществото на правния спор и могат да се разгледат само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса. Развитите доводи приповтарят оплакванията в касационната жалба и не удовлетворяват никоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от това може да се посочи, че въззивното решение е съобразено с изискванията на чл.52 ЗЗД и установените по делото релевантни факти и обстоятелства – настъпила е трудова злополука, в резултат на която наследодателят на ищците е получил травматични увреждания, несъвместими с живота и е починал от тях. Работникът-миньор е бил на 46 годишна възраст, а наследниците му – съпруга и две деца, са преживели тежко ненадейната му смърт. Определените обезщетения от 50 000 лева за съпругата на 35 г. и по 40 000 лева за непълнолетните деца /на 17 и 15 години/ не могат да се приемат за завишени. Съпричиняването от 50% е довело до последващо намаляване на посочените суми, а постановения краен размер на репарацията съответства на обществения критерий за справедливост при установената фактическа обстановка към момента на увреждането.
При този резултат насрещната касационна жалба ще се остави без разглеждане на основание чл.287, ал.4 ГПК, а разноски за производството не се дължат.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 415 от 05.11.2012 година по гр.д. N 294/2012 година на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.