О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петдесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2391/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Р.Я. – пълномощник на В. Й. В.,срещу решение № 21/25.01.2013 год. на Врачански окръжен съд, постановено по гр.д.№ 822/2012 год.,с което е потвърдено решение № 181/26.09.2012 год.,постановено по гр.д.№ 296/12 год. на РС-Козлодуй,с което са отхвърлени обективно съединените по реда на чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ искове, предявени от касатора против Д. п.”Р. о.”,за признаване на уволнението му със заповед № ТП-1/ 18.01.2012г. на изпълнителния директор за незаконно и отмяната на уволнението,за възстановяването му на длъжността,която е заемал преди уволнението „Монтажник в група СтБК“ в Специализирано поделение Р.-К. и за изплащане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 4800 лв.,като неоснователни и недоказани.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по материално правните въпроси – следва ли допуснатото нарушение,изразяващо се в намиране в багажника на управлявания от мен личен автомобил отпадъчно желязо,подробно описано в заповедта,да се квалифицира като кражба по смисъла на чл.194 ,ал.1 НК,без да има приключило досъдебно производство,без да има влязла в сила присъда за такова престъпление;следва ли без да са налице доказателства за стойността на намереното желязо,за собствеността на същото,за неговата годност за употреба според предназначението му,за необходимостта от дозиметричен контрол,да се счете,че е извършено дисциплинарно нарушение-злоупотреба с доверието на работодателя;следва ли без необходимите доказателства ,да се приеме,че е нарушил пропускателния режим в предприятието,позовавайки се на Инструкция за пропускателния режим в [фирма],неприложима за предприятието –работодотел и с това е извършил дисциплинарно нарушение,тежко по смисъла на чл.190,т.7 КТ .Позовава се на решение № 192/18.03.2010 год.на ВКС,ІV г.о.
Ответната страна,чрез пълномощника си адв.К.Р. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че между страните е било налице валидно сключен безсрочен трудов договор,като последно заеманата длъжност от касатора – ищец е монтажник в група СтБК в Специализирано поделение „Р. К.“ към ДП „Р. о.“,който е прекратен със заповед № ТП-1/18.01.2012г.,с която работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“,а трудовото правоотношение прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 във вр. с чл.187,т.8 и т.9 от КТ.Основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е дало установеното на 16.12.2011г.,при извършена полицейска проверка на КПП 25 от служители на РУП-А.-К.,че ищецът неправомерно е взел и натоварил в купето и багажника на личния си автомобил следните вещи:1 брой сноп арматурно желязо-стомана А1ф8,с дължина 1.25 м,захванати на 5 места с тел;10 бр.плътно желязо,стомана,армировъчна А1 ф20,с различна дължина и дебелина 2 см;метална плоча плътно желязо с правоъгълна форма с размери 60/22 см. и дебелина 8 см.;4 броя метални парчета,с дължина 40 см.,1 П-образен профил с дължина 28 см.;1 бр.метална тръба с външен диаметър 11 см. и дължина 16 см.;2 бр.метални пластини с диаметър 11 см. и ширина 2-5 и 1.3 см.,което деяние работодателят е квалифицирал като кражба по смисъла на чл.194,ал.1 от НК от територията на предприятието и е определил , че представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.8 и т.9 от КТ,както и на чл.84,т.7 и т.8 и чл.86,т.9 от действащия към момента на деянието Правилник на вътрешния трудов ред в ДП „Р.“.При горните констатации, работодателят след изпълнение процедурата по чл.193 и след преценка на разпоредбата на чл.194,ал.1 и ал.3 от КТ е наложил дисциплинарното уволнение.Прието е,че уволнението е извършено законно, при спазване на изискванията на чл.193 КТ и при доказано извършване на дисциплинарните нарушения – нарушение на установения със специална Инструкция пропусквателен режим,приет за работата на територията в [фирма], където се намира площадката и работното място на ДП Р.“,К.,към което е работил ищецът; нарушение на правилата за работа на територията на Атомната централа- „Общи правила“/т.4.1.14,т.4.1.15,т.4.1.16/, както и Раздел „Забрани“ на Инструкцията; нарушение на чл.84,т.7 и 8 и чл.86,т.9 от Правилника за вътрешния трудов ред; нарушение на специалният ред за унищожаване на отпадъците, възприет с оглед спецификата на производсдтвото на работодателя. Въпреки липсата на доказателства, изнесените вещи да са радиоактивни,съдът е приел,че това не намалява обществената укоримост на извършеното,както и нарушението на трудовата дисциплина,което с оглед спецификата на работния процес и работното място на уволнения представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина , макар и без данни преди това да са налагани други по-леки дисциплинарни наказания на ищеца.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.Представеното решение на ВКС,на което се позовава е несъпоставимо с настоящия спор,тъй като касае принципно друг казус. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно законосъобразността на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение, като е извършил проверка на всички доказателства и е направил извод, че има няколко нарушения на трудовата дисциплина, което е предпоставка за наложеното наказание, както и че са били изискани обяснения на работника. Съдът се е съобразил именно с трайната практика, като е приел, че заповедта е мотивирана, изискани са обяснения, а и нарушенията са достатъчно тежки, за да обуславят дисциплинарното уволнение. Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане на касационното обжалване. Застъпеното в трайната съдебна практика е, че преценката затова дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то, ако е налице такова, съставлява обективно фактическо състояние, чието установяване е въпрос на доказване на конкретни факти.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Безпротиворечива е както съдебната праткита,така и теория,че злоупотребата с доверие и уронването на доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл.187,т.8 и т.9 КТ не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа.Наличието на вреда в гражданското право поражда отговорност за обезщетение. Няма ли вреда, отговорност за обезщетение не може да възникне, колкото и неправомерно да е деянието. Гражданската отговорност обаче не се изчерпва с отговорността за вреди, част от нея е дисциплинарната отговорност, която съществува наред с наказателната, административно-наказателната и имуществената отговорност. Нарушенията на трудовата дисциплина по чл.187,т.8 и т.9 КТ може да причинят имуществена вреда на работодателя. Ако те са причинили такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл.203 до чл.212 КТ. Липсата на имуществена вреда е правно релевантна, тъй като има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност.Освен това съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21/25.01.2013 год. на Врачански окръжен съд, постановено по гр.д.№ 822/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: