3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
гр.София, 07.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2973 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. И. срещу решение № VІ-14 от 11.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2288 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 837 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 9519 по описа за 2010 г. на Бургаския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Д. Й. И. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 5 979, 60 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът Д. Й. И. твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие между обжалваното решение и Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, според което преценката на работодателя по чл.329, ал.2 от КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол и съдът следва да прецени обективното съответствие на оценката на приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника или служителя. Ето защо моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд. Касаторът оспорва обхвата на подбора с твърдението, че не са участвали всички работници, подлежащи на сравнение, не е събрана информация за останалите участници в подбора и затова не може да се прецени защо той е получил по-ниска оценка по два от показателите за подбор -срочност и работа в екип. Позовава се на т.6 от длъжностната си характеристика, според която упражнява еднолично длъжностните си права и отговорности, което според него означава, че работата в екип не би следвало да бъде обективен критерий при подбора. В допълнение към касационната жалба сочи ново основание за незаконосъобразност на уволнението. Твърди, че уволнителната заповед не е подписана от управителя на дружеството, а е поставен щемпел от неговия подпис.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Д. Й. И. е работил в ответното дружество по силата на
безсрочен трудов договор като водопроводчик, когато със заповед № Кп 240 от 16.09.2010 г. е бил уволнен поради съкращение в щата. В исковата молба той е твърдял, че критериите за подбор са били манипулирани, а критерият работа в екип противоречи на т.6 от длъжностната му характеристика, според която упражнява еднолично длъжността. От заповед № 259 от 13.08.2010 г./стр.80 по описа на Бургаския районен съд/ и съпоставката между старото щатно разписание/стр.67/ и новото щатно разписание/стр.80/ се установява, че от 15 бройки на длъжностите „водопроводчик”, „водопроводчик-каналджия” и „бригадир-водопроводчик-каналджия” са заличени шест щатни бройки от длъжността „водопроводчик” и две щатни бройки от длъжността „водопроводчик-каналджия” и са останали седем такива длъжности/стр.72/. Видно от оценъчен лист № 20/стр.177/ между всички 14 души, заемащи сходните длъжности „водопроводчик” и „водопроводчик-каналджия”, е извършен подбор. Петнадесетата щатна длъжност е била незаета. Касаторът е бил класиран на 9 място, тъй като за инициативност и работа в екип е получил по пет точки. Писмените доказателства на ответното дружество не са оспорени от касатора, не е установена недостоверност на свидетелските показания на ангажираните от работодателя свидетели. Следователно твърденията на касатора в исковата молба са били опровергани. Подборът е бил правилно извършен между всички, които е следвало да бъдат включени в неговия обхват по установените в закона критерии. Обстоятелството, че касаторът е следвало да упражнява еднолично функциите си действително е посочено в длъжностната характеристика. Това посочване означава само, че задължението му е било лично, а не води до извода, че не е било необходимо да работи в екип. При всяка дейност в предприятие се изисква работа в екип, тъй като трудовият процес неизбежно в по-малка или по-голяма степен е колективна дейност. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното решение не противоречи, а съответства на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на това основание не може да бъде допуснато.
Допълнението на касатора към касационната жалба представлява ново основание на иска, което е могло да бъде въведено само пред първата инстанция преди изтичането на срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Затова твърдението на касатора за незаконосъобразност на уволнението поради полагане на щемпел от подпис не може да бъде обсъждано и да послужи за формулиране на въпрос, по който да бъде допуснато касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-14 от 11.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2288 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: