ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 995
София, 31.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 583 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. на РБ /ПРБ/ чрез прокурор при ОП В. Х. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 15.І.2009г. по в.гр.д. № 2031/2008г.
Ответникът по касационната жалба А. Л. П. от гр. В. гр. Велинград е заел становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд от 04.VІІІ.2008г. по гр.д. № 2175/2008г., с което ПРБ е осъдена да заплати на А. Л. П. 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причиненшите му страдания от незаконно обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от 12. ХІ.2007г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влязла в сила на 12. ХІ.2007г. присъда на Варненския военен съд по НОХД № 117/2006г. ищецът е признат за невинен по обвинението за престъпления по чл.288 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.293 ал.1 от НК. Въз основа на показания на свидетели е прието за установено и че с повдигнатото му обвинение и с извършваните с негово участие процесуални действия ищецът е бил поставен в стресова ситуация и че вследствие на полеляризирането на случая реномето му на отличен полицай е пострадало най-вече сред подчинените и началниците му. За причинените му по този начин морални страдания отговорност следва да носи ответника.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, обуславяйки се с това, че по дела по чл.2 ал.2 от ЗОДОВ в практиката на съдилищата не се третира еднозначно въпросът за обема и обхвата на доказателствата, които ищецът следва да ангажира за установяване на претендираните вреди. В част от практиката се приема, че е достатъчно прилагането на наказателното дело и че наказателното преследване несъмнено е предизвикало негативни емоции и същите не се нуждаят от доказване с други доказателствени средства. Сочат се в тази връзка две решения на състави на ВКС и едно решение на АС Варна, невлязло в сила. В други решения се приема, че следва да се събират доказателства, обосноваващи конкретните претенции за твърдяните вреди и непредставянето на такива води до недоказаност на претенцията. Сочат се три решения на състави на ВКС. Твърди се още и че прилагането на чл.52 от ЗЗД и свързаните с него принципи на справедливост имат съществено значение по дела с такъв предмет.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за доказване на претърпените вреди е съществен и за спора по делото, но не се установява твърдението на касатора той да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Във всички представени в тази връзка решения на състави на ВКС на РБ /съдът не взема предвид представеното решение на АС Варна, тъй като няма данни то да е влязло в сила и следователно не може да се приеме като част от съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК/ еднозначно се приема, че твърдените вреди са установени освен с преписките по наказателните дела и със свидетелски показания и други писмени доказателства. В разглеждания случай разрешението на този въпрос е в пълно съответствие с тази практика. Ето защо не се установява наличието на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По материалноправният въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД касаторът не е изложил никакви съображения, обосноваващи необходимостта от допускане на касационно обжалване. Ето защо за касационната инстанция е невъзможна преценката за наличието на предвидените в закона предпоставки за това.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, от 15.І.2009г. по гр.д. № 2031/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: