О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
София, 07. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 822/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ”С”, представляван от Х. П. П. срещу решение от 11.11.2008 год.на Окръжен съд – М. ,постановено по гр.д. № 178/2008 год.,с което е обезсилено решение от 29.02.2008 год.по гр.д. № 761/2005 год. на Л. районен съд и е прекратено производството по предявения от касатора отрицателен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК срещу СК”И”-с. Якимово и И. К. А. от гр. М.,като недопустимо.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуално правен въпрос относно допустимостта на отрицателно установителния иск и кредитиране на оспорени писменни доказателства,без излагане на становище по тях,чието правилно разрешаване е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците – СК”И”-с. Якимово и И. К. А. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да прекрати производството,като недопустимо,по предявения отрицателен установителен иск от касатора,за установяване,че ответникът СК”И”-с. Якимово не е собственик на имотите,за които се е снабдил с нот.актове № 52/2006 год. и № 81/2006 год. въззивната инстанция е приела,че за касатора не е налице правен интерес от воденето му,тъй като вещите, предмет на иска не съществуват,защото са демонтирани и разрушени и с този иск не би получил ефикасна защита.
На първо място следва да се посочи,че изложеното от ищеца/сега касатор/ основание,обуславящо допустимостта на касацоинното обжалване относно процесуално правния въпрос- кредитиране на оспорени писмени доказателства,без излагане на становище по тях,който по съществото си представлява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е относим към правилността на решението и би следвало да е част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК вр.чл.281 ГПК. Основанията за касационно обжалване обаче са релевантни за проверката на въззивното решение по същество,докато в настоящето производство по чл.288 ГПК,ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличието на визираните в чл.280 ГПК предпоставки. Поради това ВКС не дължи произнасяне по тези доводи с настоящия съдебен акт.
Що се отнася до въпроса за допустимостта на отрицателно установителния иск по чл.97 ал.1 ГПК/отм./,то по него има богата практика на ВКС .
В настоящия случай основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 не са налице,тъй като първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не са е позовал на ТР на ОСГК или на ПП. Основанието по т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
За пълното следва да се посочи,че доколкото касаторът се позовава на решение № 1032/16.01.2007 год.по т.д. № 605/2006 год.на ІІ т.о.на ВКС и на определение № 123/04.05.2006 год. по ч.т.д. №129/2006 год. на І т.о. на ВКС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените съдебни актове.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.11.2008 год.на Окръжен съд – М. ,постановено по гр.д. № 178/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: