6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
[населено място], 15.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1695 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Д. П. Б., действаща в качеството на [фирма] срещу решение №243 от 13.02.2014г. по т.д. №740/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на касационната жалбоподателка за законна лихва върху присъдената главница за периода след завеждането на исковата молба от 01.07.2001г., по която е образувано гр.д.№1097/2001г. на СГС, до окончателното заплащане на сумата. С въззивното решение е потвърдено решение от 15.07.2011г. по т.д. №1348/2009г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на основание чл.79 от ЗЗД на [фирма], сума в общ размер на 99 765,45 лева, по договор от 01.09.1998г. за организиране на училищно хранене, като са отхвърлени искът за разликата от 99765,45 лева до пълния претендиран размер от 99 766 лева и искът за заплащане на обезщетението за забавено плащане на сумата от 99 766 лева за периода от 01.07.2001г. до 29.07.2009г. – датата на завеждането на исковата молба, в размер на 109 366,68 лева, като неоснователни.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение не са обсъдени в пълнота събраните доказателства и направеното от нея искане за присъждане на законната лихва. Поради това моли да бъде отменено решението, като вместо това бъде постановено друго, с което да й бъде присъдена законна лихва за периода от 01.07.2001г. до окончателното изплащане на сумата.
Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК представя решение №153 от 28.12.2012г. по т.д. №1022/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение от 09.02.2012г. по гр.д.№1417/2011г. на Пловдивски апелативен съд, решение от 11.12.2012г. по гр.д. №6135/2012г. на Русенски районен съд, решение от 12.04.2013г. по гр.д. №1031/2012г. на Старозагорски окръжен съд.
Ответникът Столична община моли производството по касационната жалба да бъде прекратено, тъй като в обжалваното решение не се съдържа диспозитив относно претенцията за законна лихва за забава.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбата е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на касационната жалбоподателка Д. П. Б., действаща в качеството на [фирма] за законна лихва върху присъдената главница за периода от датата на предявяване на частичния иск – 01.07.2001г., по който е образувано гр. д. 1097/2001г. на СГС, до окончателното заплащане на сумата.
С исковата молба Д. П. Б., действаща в качеството на [фирма] е заявила, че между нея и ответника Столична община е било образувано производството по частичен иск за сумата от 10 000 лева, като част от пълния размер от 109 766 лева на претенцията й за дължимо възнаграждение и режийни разноски по договор от 01.09.1998г. за организиране на училищно хранене, като с влязло в сила решение на САС по това дело ответникът СО бил осъден да й заплати 10 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Поискала е ответникът СО да бъде осъден да й заплати остатъка от дължимата главница в размер на 99 766 лева по договора от 01.09.1998г., както и да й бъде присъдена законна лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на частичния иск – 01.07.2001г., по който е образувано гр.д. №1097/2001г. на СГС, до окончателното заплащане на сумата. С молба уточнение от 21.10.2009г. е посочила, че размерът на претенцията й по чл.86 от ЗЗД за периода от 01.07.2001г. до датата на исковата молба, по която е образувано настоящото производство -29.07.2009г., възлиза на 109 366,68 лева. Първоинстанционният съд е разгледал претенцията за обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от 01.07.2001г. до 29.07.2009г., като е отхвърлил същата изцяло като неоснователна, но не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба -29.07.2009г. до окончателното плащане на сумата.
С обжалваното решение въззивният съд е приел по претенцията за мораторна лихва за периода от 01.07.2001г. до 29.07.2009г., ,че не е доказано издадените фактури по договора от 01.09.1998г. за организиране на училищно хранене да са представени в счетоводството на възложителя СО до 01.07.2001г., което представяне е основание за получаване на плащане по тях в уговорения десетдневен срок. Също така е посочил,че липсват доказателства ответникът СО да е бил уведомен с нотариална покана за размера на задължението си по процесните фактури преди предявяването на исковата молба от 29.07.2009г., поради което е приел за недоказано твърдението на ищцата,че ответникът е изпаднал в забава преди датата на предявяването на исковете.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение в тази му част.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касационната жалбоподателка само формално е изпълнила изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касационната жалбоподателка допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Не са налице и заявените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Представеното от жалбоподателката решение №153 от 28.12.2012г. по т.д. №1022/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., не съдържа отговор на правен въпрос относно претенцията за законна лихва, тъй като нейното отхвърляне в конкретния случай е последица от отхвърлянето на главния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, а за останалите три решения на Пловдивски апелативен съд, Русенски районен съд и Старозагорски окръжен съд липсват доказателства, че са влезли в сила. Не е обоснована и поддържаната от жалбоподателката допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като не е посочена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляване по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства.
По искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, обжалваното въззивно решение не съдържа произнасяне, доколкото и първоинстанционното решение не съдържа произнасяне по това искане. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил, че претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдената главница е извън предмет на инстанционната проверка, тъй като по същата няма произнасяне от първоинстанционния съд в диспозитива на обжалванато решение. Следователно тази претенция не е била предмет на разглеждане от въззивния съд и по нея няма произнасяне, което да подлежи на касационен контрол. Поради това и касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази част поради липса на предмет.
Видно от съдържанието на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, в нея жалбоподателката е направила искане за присъждане на законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Макар и адресирана до въззивния съд, жалбата не съдържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение на СГС, а искане за присъждане на лихва. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че във въззивната жалба на Д. Б., действаща в качеството на [фирма], се съдържа молба за допълване на решението от 15.07.2011г. по т.д. №1348/2009г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, в частта за по искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната главница. Компетентен да се произнесе по искането за допълване е съдът, постановил първоинстанционното решение, поради което делото следва да бъде изпратено на СГС за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК.
Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №243 от 13.02.2014г. по т.д. №740/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 15.07.2011г. по т.д. №1348/2009г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма], срещу Столична община иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на сумата от 99 766 лева за периода от 01.07.2001г. до 29.07.2009г. – датата на завеждането на исковата молба, в размер на 109 366,68 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. П. Б., действаща в качеството на [фирма] срещу въззивното решение №243 от 13.02.2014г. по т.д. №740/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта по претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от датата на исковата молба – 29.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ТО, VІ- 4 състав, за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК на Д. П. Б., действаща в качеството на [фирма], обективирана във въззивната й жалба вх. №91039/14.10.2011г., за допълване на решение от 15.07.2011г. по т.д. №1348/2009г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, в частта по искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.