3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
гр.София, 07.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2985 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 5.08.2012 г., постановено по в. гр. д. № 474 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, АО,ІІІ „Г” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-54-177 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 34370 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 54 състав за отмяна на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ на дисциплинарното уволнение на Н. Й. М., за възстановяването му на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност и на осъждането на касатора да заплати на работника на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ 2 200 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 12.05.2010 г. до 12.11.2010 г.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Относно обема, в който е компетентна да се произнесе втората инстанция при условията на ограничен въззив. Утвърдената практика на ВКС е, че въззивната инстанция е ограничена в преценката за правилността на постановеното решение до посочените във въззивната жалба доводи. В случая съдът се е отклонил от това правило и не е взел предвид посочените във въззивната жалба доводи.
2. Определяне размера на брутното трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по чл.228 от Кодекса на труда. Въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, тъй като не е изчислил обезщетението по посочения в тази разпоредба начин-въз основа на последното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Н. Й. М. счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу
подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът е бил салонен управител в [фирма] и е дисциплинарно уволнен заради неявяване на работа от 13.3.2010 г. до издаване на уволнителната заповед на 3.5.2010 г. Спорът пред първата инстанция се е развил относно обстоятелството дали отсъствието му е било безпричинно, или е бил отстранен от управителя на дружеството. В исковата молба обаче ищецът е посочил още едно основание за незаконосъобразност на уволнението-липсата на разрешение от Инспекцията по труда, тъй като страда от захарен диабет. Въззивният съд се е позовал на това основание, което е доказано по делото, без да обсъжда причините за неявяването му на работа и съответно доводите във въззивната жалба. В тази връзка е поставен първият въпрос на касатора. Разпоредбата на чл.269, изречение последно от ГПК действително ограничава дейността на въззивната инстанция до проверка на правилността на обжалваното решение само до посочените в жалбата пороци. Съдът обаче има и задължението да разгледа всички заявени в исковата молба основания на предявения иск. Затова в случая дори да беше установил по въззивната жалба на касатора, че ищецът безпричинно е отсъствал от работа, въззивният съд пак би следвало да уважи иска за отмяна на уволнението, щом другото основание за неговата незаконосъобразност е налице. Ето защо отговорът на първия въпрос на касатора не би променил изхода на спора, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
Вторият въпрос на касатора произтича от начина, по който въззивният съд е определил размера на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Съдът е използвал при изчислението си посоченото в трудовия договор месечно възнаграждение и постоянната добавка за допълнително възнаграждение, тъй като не е имал данни за реално полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението. Няма спор в съдебната практика, че размерът на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ трябва да се определя съобразно чл.228, ал.1 от КТ. Приложението на тази материалноправна норма обаче е поставено в зависимост от гражданскопроцесуалните разпоредби. С приемането на новия ГПК/2007 г./ законодателят предвиди редица преклузивни срокове, след изтичането на които страната губи правото да повдига възражения и да представя доказателства. Поради съществуването на тези ограничения и поради обстоятелството, че съдът е длъжен да разреши спора/чл.2 от ГПК/, включително и при непълнота на доказателствата, той може да приложи чл.162 от ГПК, когато по делото няма събрани в предвидените процесуални срокове данни за размера на последното брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ. Именно такъв е настоящият случай. Касаторът наистина е поискал експертиза за изчисляване размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, но това процесуално действие е осъществено твърде късно- след изтичане на срока по чл.146, ал.3 от ГПК, поради което експертизата правилно не е допусната и от въззивния съд. Ето защо обжалваното решение не постановено в нарушение на разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, тъй като по делото не е имало събрани по надлежния процесуален ред данни за последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението и затова съдът е имал правомощието да изчисли обезщетението по реда на чл.162 от ГПК. Следователно и по втория въпрос решението не противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС относно приложението на чл.228, ал.1 от КТ, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 5.08.2012 г., постановено по в. гр. д. № 474 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, АО,ІІІ „Г” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: