О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
София, 07.09.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 1 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4014/08 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Г. като пълномощник на Т. П. Х. против решение № 1110/04.07.2008 г. по в.гр.д. № 1198/08 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 17/27.02.2008 г. по гр.д. № 347/07 г. на Карловския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от Т. П. Х. против К. Х. Х. иск за измнение на постановените с решение по гр.д. № 330/05 г. на Карловския районен съд мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето П. Т. Х. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като се твърди, че при формиране на своите изводи въззивният съд е интерпретирал превратно и едностранчиво доказателствата по делото.
Жалбоподателят счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него въпросът относно обстоятелствата, които са от значение за това на кой от родителите следва да се предоставят родителските права спрямо непълнолетното дете, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение № 258/29.04.2004 г. по гр.д. № 52/04 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1890/28.11. 1991 г. по гр.д. № 1318/91 г. на ВС, ІІ г.о. и решение/20.11.1993 г. по гр.д. № 514/93 г. на ВС, ІІ
г.о.
Ответната страна К. Х. Х. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съобрази следното:
За да отхвърли като неоснователен предявеният иск по чл. 106, ал.5 СК за промяна на постановените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето П. Х. , предоставени с влязлото в сила решение по бракоразводното дело на неговата майка К, въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната с исковата молба промяна на обстоятелства. След преценка на събраните по делото доказателства е намерил за недоказано майката да не полага грижи за здравето на детето или да води неморален живот, който да влияе отрицателно на неговото възпитание. Обстоятелството, че детето е било заведено на лекар от бащата и неговите родители, при което се наложило постъпването в болница, не може да обоснове извод за нехайно отношение към здравето му. Майката не се противопоставя на контактите на детето с бащата и неговите баба и дядо по бащина линия по всяко време. Изразеното от детето желание да живее при бащата съдът е преценил като резултат от манипулативно въздействие от страна на семейството на бащата, доколкото при разговора си преди това със социалните работници то не е изразило негативно отношение към майката. В обобщение въззивният съд е приел, че с оглед на възрастта на детето, в негов интерес е да запази без промяна начина си на живот, като остане при майката, от която получава нужните му грижи, сигурност и стабилност.
Настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На първо място следва да се посочи, че по въпроса за основанията за изменение на мерките относно родителските права, съществува задължителна съдебна практика – ППВС № 1/74 г., в което се съдържа тълкуване на понятието „промяна в обстоятелствата”, като основание за изменение на мерките относно родителските права. Прието е, че такова изменение е налице, когато се влошат условията при родителя, при когото е оставено за отглеждане детето или пък подобряване на условията на живот при другия родител, като при това се имат предвид не само жилищните и битови условия, но също и социалната среда, моралните, родителските и възпитателските качества. Приема се, че промяната трябва да бъде постоянна и съществена.
Въззивното решение не влиза в противоречие с тази практика, тъй като при постановяването му съдът се е ръководил от тези критерии и е направил извод, че положението на детето не е влошено, тъй като майката полага необходимите ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието му, подпомагана от своите близки, няма неморално поведение, т.е. няма промяна в нейното поведение, което да застрашава физическото и психическото му здраве като предпоставка за изменение на мерките относно упражняване на родителските права. Обстоятелството, че детето е привързано към своя баща и към своите дядо и баба по бащина линия, само по себе си не е основание за промяна в родителските права, още повече че в случая контактите между тях не са ограничавани от майката.
Обжалваното въззивно решение не е в противоречие и с представените от жалбоподателя решения, в които е прието, че най – важно значение за упражняването на родителските права имат личните родителски и възпитателски качества на родителите.
По тези съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 04.07.2008 г. по в.гр.д. № 1198/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: