3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
Гр.София, 15.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1294 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 18.06.13г., постановено по гр.д.№ 12116/12г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 07.07.11г. по гр.д.№ 55549/09г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 22164 лв., представляваща задължение по договор с [фирма] от 22.10.07г. , цедирано на [фирма] с договор от 30.05.09г., ведно със законната лихва от 15.12.09г. и сумата от 925.75 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за цесия на 30.05.09г., с който [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си към [фирма] по договор за изработка от 22.10.07г., представляващо възнаграждение за извършена работа по 3 броя фактури, двустранно подписани, както и че ответникът по иска [фирма] е бил надлежно уведомен за сключения договор за цесия. Въззивният съд е разгледал направените от настоящия касатор във въззивната жалба оплаквания за нарушение на процесуалните правила – че не му е бил връчен препис от исковата молба, поради което не е могъл да подаде отговор, както и че не е бил редовно призован за проведеното открито съдебно заседание. По първото оплакване е прието, че препис от исковата молба е връчен по реда на чл.50, ал.2 ГПК – на адреса на управление на дружеството според представеното удостоверение за актуално състояние от 18.02.10г. , докато второто оплакване е счетено за основателно – първоинстанционният съд неправилно е дал ход на делото в съдебно заседание на 13.06.11г. при нередовно призоваване на страната. При нарушаване на правата на ответника относно участието му в процеса, доказателствените и процесуалните му искания не са били преклудирани /с изключение на тези, ограничени от срока на отговор на исковата молба/ и същият е могъл да ги релевира пред въззивната инстанция, но доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон или необоснованост не са заявени.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса „Следва ли, когато по делото е посочен адрес за връчване на съобщения и книжа, различен от адреса на управление, да се прилага разпоредбата на чл.50 ГПК, а не на чл.47 ГПК?”. Според касатора, когато страната е посочила адрес за връчване на съобщения, то същите следва да се връчват на този адрес, а не на адреса на управление. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В случая липсват данни страната да е уведомила съда за адрес за кореспонденция, различен от адреса на управление, преди получаването на преписа от исковата молба. В исковата молба ищецът е посочил адреса на управление на дружеството, който е съобщен и в подписания от ответника по иска договор. Връчването на адреса на пълномощника на дружеството е направено след получаването на преписа от исковата молба и след този момент – в депозирани частни жалби срещу определението за допуснати обезпечителни мерки, страната е съобщила на съда друг адрес за кореспонденция. В този смисъл поставеният правен въпрос от касатора не съответства на данните по делото, поради което не е от значение за спора.
Въпросът за правомощията на съда при преценка на доказаността на фактите и обстоятелствата по делото е въведен в контекста на развитата теза, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приравнил липсата на отговор на признание на иска. Съставът на ВКС намира, че поставеният въпрос не обосновава приложното поле на касационното обжалване. От една страна въззивният съд не е счел, че е налице признание на иска, а от друга – е обсъдил доказателствата по спора, както и е констатирал, че конкретни възражения относно обсъждането на събраните от първата инстанция доказателства не са били заявени във въззивното производство.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.13г., постановено по гр.д.№ 12116/12г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.