ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 998
София, 04.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 588 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на Р. А. В. от гр. Т. срещу въззивното решение на Т. окръжен съд от 17.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 17/2009г., както и по частната касационна жалба на В. срещу посоченото решение в прекратителната му част.
Ответникът по касационната жалба “Е” АД Т. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. в частта относно разноските по делото, имащо в тази част характер на определение, е подадена извън предвидения в закона и указан в съдебния акт срок. Препис от решението е връчен на касаторката лично на 20.ІІ.2009г., а частната жалба е подадена направо в съда на 05.ІІІ.2009г., т.е. извън едноседмичния срок, изтекъл на 27.ІІ.2009г. – петък, делничен ден. Ето защо частната жалба е недопустима, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба срещу решението по същество е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Т. окръжен съд е отменил решението на Търговищкия районен съд от 03. ХІІ.2008г. по гр.д. № 740/2008г. в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Р. Ас. В. срещу “Е” АД искове за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № 917/23.V№І.2008г., за възстановяването й на работа и за присъждане на 3066лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е установено по делото наличието на основанието, на което ищцата е уволнена – закриване на част от предприятието – цех “П”, в който тя е заемала длъжността “машинен оператор, леене на пластмасови изделия-шприцьор”. С оглед на това работодателят не е бил длъжен да извърши подбор. Не е нарушена и закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Преди уволнението ищцата е представила пред работодателя експертно решение на ТЕЛК с диагноза “синдром на карпалния канал, двустранно хроничен бронхит” с препоръка да бъде трудоустроена на работа, несвързана с пренапрежение на горните крайници. Към момента на уволнението и на произнасянето от съда няма постановено решение на компетентния за това орган – ТЕЛК, че заболяването е професионално, въпреки че е включено в Списъка на професионалните болести. Наличието на професионално заболяване не може да се установява направо пред гражданския съд. Поради това работодателят не е следвало да иска разрешение от ИТ и мнение на ТЕЛК преди уволнението. При тези обстоятелства е направен извод, че уволнението е законно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.333 ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 от КТ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири решения на негови състави /Р № 877/23.V.2002г., ІІІ ГО, Р № 300/20.V.2002г. ІІІ ГО, Р по гр.д. № 2750/2001г. ІІІ ГО, и Р по гр.д. № 1514/2000г. ІІІ ГО/. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. След като работника /служителя/ попада в списъка на болестите по Наредба № 5/1987г., законът не може да се прилага противоречиво.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /с оглед на обстоятелството, че се сочи незадължителна практика на ВКС/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай с представените решения на състави на ВКС не се установява твърдението за наличие на противоречива практика по приложението на чл.333 ал.1 т.3 и ал.2 от КТ. Това е така, тъй като във всички тях не е бил предмет на произнасяне разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос – щом заболяването не е признато за професионално по предвидения за това административен ред от компетентния орган ТЕЛК, то не обуславя закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, въпреки че е включено в Списъка на професионалните болести.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставеният материалноправен въпрос е съществен за спора по делото, но в случая касаторката въобще не е обосновала твърдението си за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Кратките й съображения в изложението имат характер на оплакване за неправилно приложение на материалния закон, което е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а не такова за допускането му, и което може да бъде предмет на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато.
Ето защо се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд, ГО, от 17.ІІ.2009г. по гр.д. № 17/2009г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. А. В. от гр. Т. срещу решението на Търговищкия окръжен съд от 17.ІІ.2009г. по гр.д. № 17/2009г. в прекратителната му част.
Определението в частта за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване, а в останалата му част то може да се обжалва в едноседмичен срок с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: